Да излезеш от гроба: невероятният късмет на украинеца Микола
22 май 2022
Украинецът Микола разказва пред АРД как руските части са екзекутирали двамата му братя и се опитали да убият и него. "Женя, най-малкият, беше прострелян пръв. Те дори се смееха на това, че най-младият е загинал пръв."
Реклама
Ирина и Микола Кулишченко посещават всеки ден гроба на двамата си братя. Носят цветя, целуват снимките им, молят се за тях. Искат да са близо до хората, които са обичали. Два месеца след като Йевхен и Дмитро са били убити от руските военни, Ирина и Микола все още не могат да повярват на случилото се. "Чувствам дълбока рана в душата си, не мога да я изразя с думи. Те ми липсват. Толкова ми липсват", казва мъжът.
Сестра му би искала да сподели скръбта и гнева си с целия свят - всички да узнаят за несправедливостта и за нейното страдание: "Искам да разтърся цялото човечество, включително украинците, които смятат, че това са измислици", промълвява тя през сълзи. За нея това са най-тежките военни престъпления, извършени от руските окупатори.
"Беше ужасяващо"
На 28-и февруари агресорите навлизат в селцето Довшик в Северна Украйна. Неговите 300 жители преживяват ужасни седмици, както разказват. През селото на път за Киев преминават безброй военни автомобили. Войниците изграждат и контролни пунктове.
Ученичката Маша си спомня: "В началото стреляха по хората и те се изпокриха. После, когато руснаците блокираха пътищата, всички трябваше да носят червени ленти на ръцете". Пенсионерката Таня добавя: "Беше ужасяващо. През цялото време край нас минаваха колони. Изключвахме осветлението и покривахме прозорците с одеяла".
Акт на отмъщение
Микола Кулишченко живеел заедно с двамата си братя Йевхен и Дмитро. Седмици наред те не били притеснявани от руските военни и се надявали да бъдат пощадени.
След като обаче един руски контролен пункт бил обстрелян от украинските сили, руснаците пристигнали с военен автомобил до къщата на семейството, разрушили оградата и нахлули вътре. Вероятно е било акт на отмъщение, предполага Микола. Те претърсили шкафовете и чекмеджетата в дома и открили военната униформа на Йевхен, който бил сержант в украинската армия. Открили и военните медали на техния дядо. Това било достатъчно, за да ги задържат и вкарат в багажника на един камион. Отвели ги на неизвестно място, където ги пребили жестоко, твърди Микола.
Божия намеса, късмет или случайност?
Тримата братя трябвало да бъдат екзекутирани след три дни. Завели ги със завързани очи и ръце в една гора, където те се озовали пред изкопана яма. Всичко ставаше много бързо, връща се назад в спомените Микола. "Трябваше да падна на колене. Женя, най-малкият брат, беше прострелян пръв. Те дори се смееха на това, че най-младият е загинал пръв."
След Йевхен дошъл редът на Микола. Но като по чудо куршумът само одраскал бузата му. Той разказва, че хлътнал в ямата, преструвайки се на мъртъв. Вторият му брат паднал върху него, след като го простреляли в главата. После войниците засипали тримата с пръст.
Разказът продължава с това как Микола с последни сили успял да се измъкне от ямата и да избяга. Не смята, че става дума за Божия намеса. "Не знам защо оцелях. Не може да се каже, че това е късмет. Може би е чиста случайност."
Къде са престъпниците?
Микола стигнал до съседното село, където местните жители се погрижили за него. Впоследствие се върнал вкъщи, а след оттеглянето на руските части се обадил в полицията и прокуратурата започнала разследване. Той успял да възстанови маршрута и завел следователите до местопрестъплението.
Телата на двамата му братя били ексхумирани, а обувките на единия и превръзката, която била сложена на очите му, са там и до днес. Микола казва, че само едно нещо му дава сили след тези травматични преживявания - безусловната решимост да изправи виновните за престъплението пред съда. Дължи това на братята си.
Украинският "град герой": как изглежда Ирпен след изтеглянето на руснаците
Ирпен беше обявен от украинския президент Володимир Зеленски за "град герой". Той понесе основната част от ракетните удари при отбраната на украинската столица Киев. Вижте как изглежда Ирпен днес:
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Мостът, който спаси Киев
Мостът над река Ирпен, взривен от украинските военни, попречи на руските нашественици да стигнат до Киев. Именно под това съоръжение се криеха много от местните жители по време на евакуацията, бягайки от вражеския обстрел. В момента успоредно на моста е изграден временен прелез. Повредената част от моста ще бъде демонтирана и заменена с нова.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Автомобилите на много хора са унищожени
Много хора бяха принудени да оставят колите си край разрушения мост и да продължат пътя си пеша. Градските власти прибраха изоставените автомобили и призоваха техните собственици да си ги вземат. Много лични автомобили, паркирани пред жилищните сгради, са сериозно пострадали от бомбардировките.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Жилищният комплекс "Комфортен дом" в разруха
Уютни апартаменти в курортен град в непосредствена близост до мегаполиса, чист въздух, борова гора, европейски стандарт на живот на ниски цени - това привличаше много купувачи на жилища в Ирпен. Руската агресия превърна жилищата в Ирпен в смъртоносни руини. На снимката: обява за продажба на апартаменти в един от новите Ирпенски жилищни комплекси "Комфортен дом".
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Щети за около 1 милиард долара
По оценка на властите в Ирпен за възстановяването на разрушения жилищен фонд и градската инфраструктура ще са необходими не по-малко от 1 милиард долара. В града вече се връщат някои от жителите му, избягали от бомбардировките. Те се опитват да оценят състоянието на жилищата и имуществото си. Мъжът на снимката казва пред ДВ, че не вярва домът му в тази сграда някога да бъде възстановен.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
3/4 от жилищния фонд са разрушени
По данни на сателитния център на ООН Unosat от 31 март, по време на окупацията на Ирпен руските войски са повредили най-малко 1060 жилищни сгради и социални инфраструктурни обекти. Това са 71% от всички сгради в Ирпен, 115 от които са напълно разрушени, 698 - в значителна степен, а други 187 - частично. Освен това сериозно са били обстрелвани и четири училищни сгради и три здравни заведения.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Хуманитарна катастрофа, продължила 3 седмици
Голяма част от жените и децата бяха успешно евакуирани от Ирпен. Останалите бяха оставени без храна, вода, ток, отопление и комуникационни канали - напълно откъснати от света. По данни на очевидци, руските войници не разрешавали на местните хора да напускат домовете си или да излизат от бомбоубежищата. На снимката: това е останало от опожарения много популярен доскоро търговски център "Жираф".
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Ирпен е атакуван още от първия ден на войната
Тази къща е първата сграда в Ирпен на входа откъм Буча, откъдето руснаците атакуваха още в първия ден на войната, започнала на 24 февруари. Именно тук нашествениците бяха спрени от силите на местната териториална отбрана. Според украинските военни руската армия така и не е успяла да превземе целия град. До окончателното освобождаване на Ирпен на 28 март са водени ожесточени улични боеве.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Опожарени жилища
Григорий е живял в последната къща на улица "Съборна" заедно с жена си и дъщеря им, както и с още две семейства - тези на двамата му племенници. Сега се е върнал да огледа пораженията по напълно изгорелия им дом. На третия ден след неуспешния опит да пробият отбраната на Ирпен руските войници подпалили покрива на сградата, която впоследствие изгоряла до основи.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Без жилище и имущество
"Още при първите експлозии цялата къща започна да се тресе, от тавана изпопадаха полилеите. Огънят унищожи всичко, което бяхме изградили през последните 20 години. Сега останахме без нищо", казва Григорий. Зад него се виждат ръждясалите останки от хладилник и уреди в някогашната кухня.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
"Да се предадем на руснаците? Никога!"
Людмила, съпругата на Григорий, със сълзи в очите разглежда останките от изгорелия им дом. Тя категорично отхвърля предположението, че са можели да спасят жилището си, ако се бяха предали доброволно. "На кого да се предадем - на руснаците ли? Мъжът ми е на 65 години и продължава да е активен участник в местната отбрана. Самата аз бих грабнала оръжие, ако можех да ходя без патерици", уверява тя.