Коментар на Барбара Везел:

За съжаление не може да се твърди, че по принцип жените в политиката са по-добрите хора. Няма повод и да се смята, че те са по-честни по време на предизборна борба. Най-новото доказателство за това бе дадено през последните дни от Андреа Ледсъм, кандидатка за премиерския пост във Великобритания. Едно нейно интервю за "Таймс" й изигра лоша шега. Там тя твърди, че майка на три деца, каквато е тя, е по-добрата кандидатура за поста на министър-председателя. За разлика от бездетните жени, майките така или иначе живеели с поглед към бъдещето, защото поемали грижата за своите семейства. Поради това щели да се грижат по-добре и за страната си. Доста глупаво твърдение, което предизвика ожесточени дебати и множество вестникарски статии.

Това беше грозно!

Поведението на Ледсъм беше особено перфидно, тъй като малко преди това Тереза Мей разказа в интервю по телевизията, че тя и съпругът й много са искали да имат деца, но за съжаление са останали бездетни. Точно тази рана съзнателно беше разчовъркана на няколко пъти от Андреа Ледсъм. Това обаче я дисквалифицира от надпреварата за какъвто и да било висок държавен пост – не заради слабостите на характера й, каквито тя очевидно има предостатъчно, а заради фантастичната й глупост. На всичкото отгоре Ледсъм после се направи на обидена и поиска от "Таймс" да отпечата опровержение, в което се казваше, че в изказването си имала предвид нещо съвсем различно. Е, това вече наистина преля чашата. Да се заяждаш с централния печатен орган на британския истаблишмънт, и то лъжейки, беше повече от малоумно, защото журналистите от "Таймс", разбира се, разполагаха със запис на изказването й, от който веднага стана ясно, че е казала именно това, което впоследствие отричаше.

Британците трябва да се радват, че тази жена няма да им стане министър-председател. Малко преди да даде гореспоменатото интервю, беше разкрито, че тя силно е разкрасила биографията си, добавяйки към нея чисти измислици. Например, че е била инвестиционна банкерка. От Лондонското сити после заваляха обаждания на банкери, които казваха, че никога не са чували за въпросната дама. Всичко това обаче никак не смути нейните привърженици от лагера на брекситърите: за тях явно имаше значение само това, че Ледсъм страстно се бори за излизането на Великобритания от ЕС. Дали представяните по времето на предизборната кампания твърдения и цифри са били истински или фалшиви - това явно не ги вълнуваше чак толкова. За десните популисти най-важна си остава вярата в каузата: те издигат кандидати, които са напълно неспособни, както по отношение на характера, така и на интелекта.

Ледсъм стана поредната жертва на политическите вълнения около Брексита. А Борис Джонсън си вкара поредния автогол, защото беше заявил, че ще гласува за нея. Може би няма да е зле, ако Джонсън се оттегли изцяло от политиката и продължи да се изявява само като журналист – там неспособността му да взима правилни решения поне няма да има толкова катастрофални последици.

С отказа на Ледсъм обаче лагерът на брекситърите на практика престана да съществува политически. Джонсън и Гоув – от торите – са вън от играта, а Найджъл Фараж от ЮКИП изчаква по-добри времена. Остава само финансистът на кампанията за напускане на ЕС – съмнителният инвестиционен банкер и мултимилионер Арон Банкс, който първо подкрепяше ЮКИП, а после Андреа Ледсъм. Сега и самият той мисли за роля в политиката – какво ли друго му остава?

Тежка задача

Вътрешната министърка Тереза Мей сега ще поеме поста на Дейвид Камерън без нови вътрешнопартийни избори - просто защото няма друг кандидат. И забележете: това се случва в една консервативна партия, чието дясно крило ожесточено се бореше срещу т.нар. евробюрократи, чиято власт била недемократична, понеже не били избирани от народа! Това, ако не е абсурдно, здраве му кажи!

С новия си пост и с политическото наследство, което поема от предшественика си Камерън, Тереза Мей не е за завиждане. Все пак тя разполага с достатъчно управленчески опит, за да се справи. Само дето ще трябва да реализира нещо, което самата тя не е желала – напускането на Великобритания от Общността. На бъдещото си работно място тя няма да завари план, който да й подскаже как точно да организира този процес. А от ЕС й оказват натиск да го стори колкото се може по-бързо, за да прекрати състоянието на несигурност в Общността. Засега Мей не разполага нито с кадри, нито с опит, които да й помогнат в организирането на този сложен преход. Едно обаче е ясно: Великобритания и останалата част от Европа поне ще си имат работа с човек с ясен политически профил, а не с фанатичка. Това, само по себе си, също е повод за благодарност.