Има нещо гнило в Европа. Но не само във финансов план. Нещата скърцат и на един друг фронт - почти незабелязано ерозира и моралната основа на европейските демокрации. Доказателство за това са информациите от Холандия, където евреите не смеят да се движат свободно по улиците на Амстердам, а богослуженията вече се извършват в частни домове вместо в синагогата - поради страх от нападения от страна на арабски или турски младежи.

Обиждани, заплашвани, тероризирани

Още по-озадачаващ е обаче фактът, че тези новини не достигнаха до страниците на нито един германски вестник, нито пък попаднаха сред водещите новини по телевизията. И това, въпреки че бившият холандски еврокомисар Фриц Болкенщайн провокира с изявлението, че ортодоксалните евреи нямали бъдеще в Холандия и затова било по-добре да емигрират в САЩ или Израел. Това изявление на политика беше всъщност по-скоро израз на резигниращ сарказъм - с малката надежда, че ще предизвика вой до небесата в демократичната общественост на Европа.

Холандия обаче не е единствената страна, където евреите по улиците и в магазините биват обиждани, заплашвани и атакувани. Още миналата година в шведския град Малмьо всекидневните вандалщини срещу евреи придобиха такива мащаби, че повечето от тях решиха да напуснат града. Подобна ситуация се наблюдава също в Дания и Норвегия.

Нападенията срещу евреи се извършват главно от младежи-мюсюлмани, които привнасят омразата към евреите от своите родни места. Тези хора изпробват именно върху евреите своите насилнически фантазии по адрес на "омразния ционизъм" - фантазии, които се подсилват от арабската, турската и иранската сателитна пропаганда. По този начин "традиционният" дяснорадикален антисемитизъм, който е разпространен в цяла Европа благодарение на близостта си с националсоциализма, неочаквано получава подкрепления.

Настъплението на "антисемитския бяс"

При това фанатизираните мюсюлмански младежи, пъчещи се с тероризирането на еврейските граждани, не са същината на проблема. Много по-обезпокоително е равнодушието сред европейците, които окачествяват нападенията срещу евреи като "социални конфликти", а често дори проявават разбиране за тези прояви на насилие. Социалдемократическият кмет на Малмьо пък се почувства задължен да даде съвет на еврейските общности да се разграничат от израелската политика спрямо Палестина, за да отслабят антисемитския бяс.

Антиеврейските агресори се представят днес за безпомощни жертви на "ционизма", а фактът, че се чувстват окуражени именно в скандинавските страни не е случаен. Демонизирането на Израел като единствен виновник за близкоизточния конфликт достигна именно в тези държави невиждани политически висоти.

Още през 19 и 20 век антисемитизмът събра в себе си всички онези антимодерни и антидемократични сили, които доведоха Европа да саморазрушение. Да не забравяме и съзаклятническата теория за еврейството, което задкулисно командвало целия свят и било отговорно за всички нещастия...