Дори по време на икономическа рецесия, през миналата година един македонски бизнесмен обяви чист доход за облагане от 15 млн евро. Една година преди това скопски и битолски бизнесмени, собственици на компании, декларираха 20, съответно 30 млн евро печалба, което предизвика удивление дори в данъчните служби. И още: собственикът на известна и печеливша компютърна фирма изкарал 30 млн евро от търговия с акции във време, когато индексът на македонската фондова борса беше полудял.

Печалба се прави не само с нелегални гешефти

"Няма омраза срещу богатите, няма и страх у тях самите, че обществеността може да ги притисне с въпроса откъде е натрупано богатството им. С добра, стимулираща данъчна политика правителството успя да насърчи фирмите да регистрират печалбите си вътре в страната, вместо да търсят данъчни оазиси и оф-шорни острови", казва за Дойче Веле университетският професор Ванчо Узунов.

Но дали в трудните социални условия, които създава либералната пазарна икономика в хода на все още незавършения преход, все пак съществува съпротива срещу богатите хора в Македония? И защо не се прави ранглиста на най-богатите? "Богатите не се страхуват, че могат да станат обект на обществено недоволство, но те все пак се въздържат да обявяват публично благосъстоянието си. Освен това мнозина вече разбраха, че печалба може да се осигури не само с корупция и нелегални фирми, но и с идеи и добро управление, с работа и способности", отговаря професор Узунов.

Македонските предприемачи създадоха своя капитал по време на разпадането на Югославия чрез 2-3 вносно-износни компани в триъгълника Москва-Виена-Киев. После дойде - според мнозина несправедливата - приватизация и обезценяването на държавните фирми. По време на сръбско-гръцката блокада някои известни македонски бизнесмени извъртяха 2-3 милиарда евро нелегален капитал. В този период станаха привлекателни и т. нар. финансови игри на фондовата борса, особено през 2007-2008 година.

"Някои хора натрупаха огромни богатства и това доведе до протести сред онези, които не бяха участвали в преразпределението на капитала. Не може обаче да се твърди, че всички натрупали богатство непременно са били замесени в корупция или престъпност", казва депутатът Мариянчо Николов.

В Македония "милионер" не е мръсна дума

Най-известните големи предприемачи в Македония притежават акции в металургията, мините, спедиторската дейност, медиите, фармацевтиката, аптеките, болниците и банките. Македонските богаташи инвестират още в лозя и винарство, мандри и производство на качествено сирене и кашкавал. Освен това те даряват за религиозни сгради, за култура, за спортни клубове и научни фондации.

Това кара македонците да гледат на милионерите си като на движеща сила на стопанското развитие, казва министърът на икономиката Фатмир Бесими: "Икономическият растеж и забогатяването не вредят на никого. Те обаче трябва да се осъществяват по прозрачен начин, при спазване на пазарните условия, с равни шансове за всички. Нека най-успешните да успеят - от това полза имат както богатите, така и наемните работници", казва за Дойче Веле македонският министър на икономиката.

Автор: А. Чомовски, А. Андреев

Редактор: Д. Попова-Витцел