Новият Закон за горите е един от знаковите нормативни актове не само за правителството на ГЕРБ, но и за отношението на българина към собствената му природа. Факт е, че реформа, истинска и мащабна, не е правена от години, докато в това време се ширят безстопанственост, безконтролност и физическо унищожаване на огромни горски масиви. Да не забравяме и очевидно криминалните заменки, обслужващи интереси на местни феодали, национални олигарси и прочее “инвеститори”. И заграбванията с кърджалийско-разбойнически замах, след които на мястото на вековни гори застърчават грозни хотели, писти и лифтове или фотоволтаични станции.

Добрият замисъл и лошата реалност

Докъде водят иначе добрите намерения в случая? Освен незаконната сеч и бракониерството, текстът иска да пребори неефективното досега управление, нерегламентирания пазар, липсата на капиталовложения и сливането на контролните и стопански функции. Казано по-просто: ако държавата продаде част от незащитените гори на частници, те ще мислят дългосрочно и ще започнат да залесяват. За жалост, картината е наопаки.

Друга част се предвижда да мине като собственост към общините, за да могат ресурсите да се ползват от местните хора, разбира се - без право на разпоредителни сделки. На пратика обаче общините нямат капацитет и воля за такова управление, а лошите примери се казват Сливен и Царево, под чието попечителство биха попаднали природните паркове „Сините камъни” и „Странджа”.

Не се спазва и правилото, веднъж отдадени под наем, аренда или като сервитутно право, площите да бъдат връщани отново като гори. Най-уязвим се оказва законът в частта си, узаконяваща вече направените заменки, и допускаща строителството в тях. Има и още - законът разрешава на инвеститора да закупи гората, ако там вече има застроен имот. Наистина, “реже ли се клон, на който си седнал?" - питаха протестиращите пред Народното събрание. И някак си естествено в съзнанието ми изплува следното фрапиращо сравнение с челния чужд опит:

Защо турците могат, а ние не?

Част от днешна Турция е разположена на територията на античните полиси, а многобройните императори и султани са оголвали последователно планинските масиви. Съвременният закон днес изрично криминализира изсичането на гори и урежда строго тяхното стопанисване. Затова и когато чуждият инвеститор „Допелмайер” идва в Турция, за да построи атрактивна въжена линия директно от морето до планината Торос, той е задължен да опази всяко листо и да пренася по въздух тонове материали и съоръжения!

Общата горска площ в България е приблизително 37% от територията на страната. Тя, заедно с биоразнообразието, е безценен извор на красота, национална гордост и екоравновесие. Природозащитни, туристически, икономически - много са аргументите за това българите да не режат клона, на който са седнали. И на който ще седят и децата им. В този смисъл утре започва от днес.