Нима някой се чуди, че в Цюрих един кръжец от мощния световен концерн ФИФА реши да продаде следващите световни първенства по футбол точно на Русия и Катар? Ако организацията „Прозрачност без граници” включи и ФИФА в своите годишни класации за корупционния индекс по света, футболните мъдреци от Цюрих сигурно ще се окажат в неприятното обкръжение на най-корумпираните държави - сред които е и Русия, впрочем.

Тестостеронена приказка

И кой подхранва цялата тази печатница за пари? Ами няколкото милиарда обикновени футболни запалянковци, които ходят по мачове, абонират се за спортни канали, гледат рекламите и купуват футболните джунджурийки от фен-шоповете.

Спор няма, футболът е интересна игра, а световните първенства тихомълком превзеха нишата на световните войни и канализират по един миролюбив начин тестостеронените енергии на мъжката популация по света. Но приказката за футбола като заместител на войната е прекалено красива, за да е изцяло вярна.

Няма нужда човек да ходи чак до Великобритания, за да установи, че покрай футбола в обществото се излива предостатъчно насилие. И в малка България, която далеч не е световна футболна сила, вандалството и футболната хулиганщина са всекидневие, а алкохолните ексцеси и кръвопролитията, организирани от разните ултраси, на всичкото отгоре са гарнирани с люти фашистки и расистки подправки.

Тичат, ритат, скачат… А после?

И още: Световните футболни звезди, разглезени от безумно високите си заплати и трансферни суми, постепенно се превръщат в законодатели на младежката мода, в обект на копнеж и в пример за подражание.

Повечето от тези мъже безспорно притежават феноменални таланти да тичат, ритат, финтират, скачат и прочие, но на какво друго могат да научат своите фенове? На скъпи коли и бижута, на луксозни клубове с ята полуголи девойки наоколо и на фалшив патриотизъм, когато с ръка на сърцето отварят уста по съответния национален химн.

Тъй че изходът е един: да спрем да гледаме футбол. Ако си представим, че един ден всичките тези милиарди запалянковци просто обърнат гръб на футболната машина за пари, нейната пирамида начаса ще се срути. И тогава може би футболът най-после ще се върне към живите си корени като игра, която се играе, а не се гледа с бира в едната ръка и пакетче чипс в другата.

Автор: Александър Андреев, Редактор: Д. Попова-Витцел