С обещанието за удължаване срока на действие на германските атомни електроцентрали канцлерката Ангела Меркел спечели последните парламентарни избори в страната. Сега тя прави точно обратното, при това по един начин, който оставя множество открити въпроси, твърди в коментара си Петер Щюцле:

Какво всъщност се случи? Когато бяха на власт, германските социалдемократи и Зелените под ръководството на канцлера Герхард Шрьодер приеха, че Германия ще върви към отказ от ядрената енергия. Това решение беше тогава в съзвучие с доминиращото обществено мнение и против волята на тогавашната опозиция на Ангела Меркел.

Глас народен, глас Божи

Когато по-късно Меркел дойде на власт и управляваше в коалиция със социалдемократите, тя не можеше вече да направи нищо за промяна на това положение. Тя твърдеше, че когато партията й започне да управлява заедно с либералите, те наистина няма да строят нови атомни електроцентрали, а ще оставят съществуващите да работят по-дълго. Меркел получи въпросното мнозинство, а от месец март обещаният удължен срок на действие на ядрените мощности вече е облечен в законова форма.

След това обаче дойде катастрофата с цунамито в Япония и събитията във Фукушима. Вече бяха налице условия за разширяване на обществената подкрепа срещу ядрената енергия. Под влиянието на тези нови обществени настроения и изправена пред предизвикателството на местните избори в няколко провинции, Ангела Меркел и нейната християн-либерална коалиция поставиха основата на обрат в ядрената политика, разбирай - бърз отказ от ядрената енергия.

Както изглежда, събитията във Фукушима са сринали доверието на управляващите в потенциала на инженерите, работещи в атомните електроцентрали. Това, което обаче наистина трябва да ни притеснява, е как така изведнъж всички аргументи в полза на ядрената енергия станаха невалидни, как политиците замаршируваха в една и съща посока и как така никой вече не им опонира.

Защо никой не се възмущава?

Още преди местните избори през март федералното правителство създаде специална "етична комисия" с участието на уважавани учени и общественици. Те трябваше да преценят доколко отговорно би било едно преждевременно спиране на атомните електроцентрали. Подобна дискусия трябва да бъде приветствана, стига да е била замислена като конструктивна. Видяхме обаче как в нощта преди огласяването на заключенията на комисията политиците взеха решението за отказ от ядрена енергия.

В т. нар. коалиционна комисия влизат водещи политици от управляващия съюз. Този съвещателен орган обаче не е предвиден никъде в конституцията. Правителството и парламентът, които отговарят за законодателната политика, сега ще изпълнят това, което е решено от този орган. На практика обаче в тази страна се управлява на феодален принцип. А най-интересното в случая е, че никой не се възмущава от това положение.