Насред Студената война както Москва, така и Западът се бореха за благоразположението на малката, изостанала държава, надпреварвайки се да я привържат към себе си. Гръцкото държавно ръководство с умело маневриране се възползва от тази шанс. Историята има известен край...

Още преди 50 години беше очевидно, че ценността на Гърция не е в икономиката й. През 1960 годишният брутен вътрешен продукт на Гърция едва успява да достигне 4,5 млрд. долара. Само че "икономическото джудже" играе съществено стратегическо значение.

Откъде тръгнаха днешните беди?

Студената война е в разгара си, а генералният секретар на КПСС Никита Хрушчов лично ухажва бедни страни в Африка, Азия, Близкия Изток и Южна Европа - предимно онези, които тогава са били считани за важни от военна гледна точка. Същата оценка на Гърция дават и на Запад.

През март 1960 външното министерство на ФРГ пише в свой документ, че "Гърция играе важна роля на бариера в отбранителната система на Запада спрямо Източния блок". Според същите източници, Гърция, редом с Турция е "най-важният натовски партньор, с чиято помощ може да се гарантира важния за доставките на петрол за Западна Европа Средиземноморски път."

Още през 1959 премиерът Константинос Караманлис внася в Брюксел молба за асоциирането на страната към Европейската икономическа общност /ЕИО/, създадена две години по-рано. Щом в Москва научават за тази молба, в Атина пристига лично съветският министър на външната търговия Николай Патоличев, за да преговаря за купуването на големи количества тютюн, стафиди, маслини и други аграрни произведения.

Тъкмо тогава Гърция изпитва огромни трудности да пласира традиционните си продукти на външния пазар, поради което складовете й са препълнени, а безработицата в страната нараства. Патоличев изкупува огромни количества на много изгодна за гърците цена, което им дава "глътка въздух".

Маневри между два блока

Когато преговорите за прием на Гърция в ЕИО започват да тъпчат на място, гръцкият премиер Караманлис незабавно уведомява западни лидери като германския канцлер Аденауер, че "своевременното приемане на страната в ЕИО би могло да предотврати заплашителната зависимост на Гърция от пазарите на комунистическия блок", което можело да има съдбоносни последици за Западна Европа.

С подобни писма и телеграми Караманлис "обработва" и френския президент де Гол, председателя на Европейската Комисия Валтер Халщайн и Комисаря за външна политика Жан Рей. На 9 юли 1961 най-сетне Гърция става асоцииран член на ЕИО, а на 1 януари 1981 и пълноправен член на общността, независимо, че Европейската Комисия още през 1976 година препоръчва да се даде отрицателен отговор на гръцката молба.

Основанията на Комисията тогава: неконкурентноспособна икономика, висока инфлация, безработица и търговски дефицит, остават нерешен проблем за Гърция и до днес.