След силното земетресение на 22 май сред най-сериозно пострадалите са жителите на ромската махала в Перник, доверява Орхан Тахир, ромски правозащитник и юрист. Според него това е обяснимо предвид условията, в които те живеят. По-страшно обаче е икономическото бедствие, в което те постоянно живеят, допълва той. Ромите са част от общия организъм, от една обществена система. Поради което тяхното обедняване ще оказва все по-осезаем ефект и върху етническото мнозинство.

Директорът на Центъра за публични контакти и застъпничество Румян Русинов също посочва, че ромите са сред най-засегнатите от последното земетресение. Той цитира данни, според които в Пернишко и Радомирско най-силно са пострадали паянтовите ромски къщички.

Третият свят на Балканите

България е втора след Румъния по брой на ромско население в Европа и това предполага, че проблемите в страната са много по-съществени, отколкото в съседните Сърбия или Гърция, например, отчита Орхан Тахир. Той допълва, че масово обедняват не само ромите, в капана на бедността попадат и все повече българи. В България отдавна има хора, които реално живеят в условия на Третия свят, твърди юристът. Просто съществуват две Българии, две различни паралелни реалности. Едната е на хората, постигнали среден стандарт на живот за местните условия, които могат да си позволят веднъж в седмицата да отидат на ресторант, които се интересуват от случващото се в обществото и чиито деца учат в нормални училища. Светът на хората от другата България, в който са повечето роми, е напълно различен. Тези хора са принудени всекидневно да се борят единствено за собственото си оцеляване. За тях въпросът как да си плащат данъците отдавна не стои, защото основната им мисъл е как всекидневно да осигурят насъщния.

Сегрегация в 21-век

Румян Русинов отчита като най-тревожно положението с ромската заетост и образование. Всеки трети от запитаните в неотдавнашно проучване на ЕК и ООН отговаря, че е безработен, 70 на сто от анкетираните твърдят, че нямат платена работа. Подобна е и ситуацията в образованието. Към 1990 година, по данни на образователното министерство, около 50 на сто от ромските деца са били образователно сегрегирани, сиреч изолирани в ромските квартали. Преди няколко години, отново според ведомството, процентът на изолирани деца вече е 70. Русинов допълва, че от 11 на сто пълна ромска неграмотност в началото на 90-те през миналата година тя вече е 20 на сто. С всичките условности, тези числа показват една изключително тревожна тенденция, която обяснява увеличаването на безработицата и на социалната дистанция между българи и роми.

На ръба на оцеляването

Юристът Орхан Тахир пояснява, че появата на големи ромски махали, превърнали се в гета, е резултат от поведението на държавата. Първоначалните поселения на ромите обикновено са били в центъра на на населените места, но в даден момент кметът или общинските власти решавали да ги изместят в покрайнините. Така тези хора са избутвани в селищната периферия (а някои от тях дотогава живеели на доста „апетитни” парцели!), за да попаднат в „задния двор” на общественото внимание. И тъй като никой не се е интересувал какво се случва в тяхната общност, ромите били принудени да създават собствени механизми за оцеляване. Днес, когато отново са оставени на самотек, тези хора се оказват най-силно поразени от икономическата криза.

Румян Русинов от своя страна пояснява, че в сегрегираните училища 70 на сто от младите роми получават твърде некачествен образователен продукт в сравнение с българските си връстници. Така дори стартът на учениците е неравен, тъй че трудно може да се говори за равни възможности. От друга страна кризата се отразява върху ниската посещаемост на децата в училище. Когато са без работа, бащата и майката естествено взимат и детето да помага при осигуряването на прехраната. Процесът е комплексен и кризата усилва тези ефекти, пояснява Румян Русинов.

Ромското изключване

Така държавните системи на образование, на социални грижи, на здравеопазване се оказват изключващи за българските роми, е убеден правозащитникът Орхан Тахир. Повечето от тях не са здравно осигурени, често децата им не ходят или рано отпадат от училище, временните социални помощи не решават техните проблеми и не са достатъчни за препитание. И тъй като в даден момент ромите се оказват изключени, налага им се да търсят препитание извън страната. Гърция, Италия и Испания се превърнаха в основни дестинации за български роми и благодарение на парите, които изпращат оттам, техните семейства и близки преживяват някакси в България.

Автор: Георги Папакочев; Редактор: Александър Андреев