Когато преди 4 години се запътва към редакцията на англоезичния пакистански вестник Dawn, тя не подозира, че това ще бъде последният й работен ден. Но не заради уволнение. В Пакистан не постъпват по този банален начин. Група маскирани мъже я пресрещат и й казват, че не е желана в страната. След тази директна заплаха не й остава нищо друго освен да напусне родината си.

Когато през 2007 г. идва на обучение в Германия, той научава от свои колеги тревожната вест, че е попаднал в черния списък на зимбабвийското правителство. Връщане в родината би означавало сигурна смърт - или в най-добрия случай затвор. По това време той е на 23 години - едва започнал журналистическата си кариера, тъкмо наострил перото си за критични материали срещу правителството.

Двамата си имат имена - въпреки опитите на властите в родните им страни да ги обезличат. Тя се казва Меера Джамал, а той - Итаи Мушекве.

Там, където Коранът е всичко

Пакистан е един от най-големите донори на бежанци. Със своето 170-милионно население той е втората по големина мюсюлманска държава в света. Над 50 процента от пакистанците са необразовани и живеят в крайна бедност.

Меера говори за своята родина с тъга. Не толкова защото е била прогонена, а защото не среща разбиране у повечето си сънародници. Докато живее в Пакистан, тя пише за правата на жените, децата и малцинствата - права, които съществуват само на хартия. Ето няколко примера: жените в Пакистан нямат право да се развеждат по собствено желание и имат ограничени права върху наследството си.

Много сериозен е и проблемът с религиозните малцинства в Пакистан - около 5 на сто от населението на страната не са мюсюлмани. Представителите на тези малцинства биват насилвани да приемат исляма. В доклад от 2010 г. на Държавния департамент на САЩ Пакистан е посочен като една от десетте най-опасни за религиозните малцинства страни.

Пакистан е на опашката и по отношение на медийната свобода. Според актуалната класация на „Репортери без граници” страната заема 151-во място от общо 179 изследвани държави. Меера е добре запозната с реалностите в родината си. От собствен опит знае, че там е забранено да се пише критично за правителството, армията и исляма. В противен случай вестниците рискуват съществуването си.

„Основен рекламодател на всички вестници е правителството. То осигурява и безплатна хартия за издателите. Ако даден вестник е критично настроен, правителството има право да спре доставките на хартия, както и рекламата”, разказва Меера. От Германия тя подготвя заедно с „Репортери без граници” онлайн списание за журналисти-бежанци.

Там, където богатите са бедни

А такива има много. Итаи Мушекве е един от тях. Зимбабвийският разследващ журналист пише за английския Дейли телеграф. Повечето му разследвания са насочени директно срещу президента на Зимбабве Мугабе. Уличава го в корупция и мръсни сделки. Един от текстовете му разкрива например тайна междуправителствена сделка за доставки на уран за Иран.

Според данни на Световната банка, Зимбабве е една от най-бедните страни в света - намира се на 157-мо място по брутен вътрешен продукт, като на човек от населението се падат едва 500 долара годишно. Итаи не е съвсем съгласен с тези изчисления: „Зимбабве е може би най-богатата страна в Африка. Ние имаме диаманти за около 800 млрд. долара. Но безработицата надхвърля 80 процента. Правителството не предприема нищо, заето е с това да си набавя скъпи коли от Европа и да си строи лъскави вили. В същото време 80 процента от хората живеят в крайна бедност. Питам се: защо?”

Итаи разказва как навремето посещавал в затвора сегашния министър-председател Цвангирай, как го защитавал. Сега Цвангирай е един от хората, които подкрепили изгонването на журналиста. Това обаче би могло да се тълкува и като приятелска услуга, тъй като в същата година, в която Итаи напуска родината си, там бива убит журналистът Едуард Чикомба. Причината: предоставял на чужди медии кадри от случващото се в Зимбабве.

Меера също е имала късмет. Миналата година Белият дом оповести данни за убийството на пакистанската разследваща журналистка Салеем Шахсад. Предполага се, че убийството е било извършено от пакистанските тайни служби. Това са същите онези маскирани мъже, заплашили преди 4 години и Меера.

Автор: Г. Минев; Редактор: Е. Лилов