Съседите си човек не може да избере. Така стоят нещата и в разширеният ЕС. На заседанието между ЕС и Украйна през тази седмица ще се обсъдят и някои неприятни въпроси като липсата на демократични стандарти , която си проличава особено ясно в момента , поради началото на предизборната борба за президентските избори през есента. Или недопускането на свободни и критични медии. Все още не е изяснено и убийството на журналиста Георгий Гонгадзе. Вместо това украинското правосъдие провокира обществеността с изнамирането на все нови и нови заподозряни в убийството, без обаче да може да приключи разследването по случая. Истински трудните съдебни случаи - чисто и просто не се разследват. Така и си остава неясно, каква отговорност по случая носят някои водещи фигури от вътрешното министрество, тайните служби и президентската администрация.

За Украйна " случаят Гонгадзе" е само вътрешен проблем, в който Европа нямало защо да се меси. Само че това убийство трайно наруши отношенията между ЕС и Украйна като даде ясен пример за огромният дефецит на демокрация. Брюксел полека-лека започва да губи търпение. Депутатката в Европейския парламент Елизабет Шрьотер се надява, че президентските избори през октомври могат да дадат шанс за смяна на досегашната политика. Тя казва:

"Ние очакваме, новият президент да защитава принципите на отвореното пазарно стопанство. Очакваме също, решенията на украинския парламент най-после да бъдат изпълнени - т.е. украинските закони да бъдат хармонизирани с европейското законодателство с помощта на конкретни стратегии, а не само на думи."

Украйна очаква от ЕС главно да получи признанието, че в страната има пазарно стопанство. Защото това би проправило пътя към Световната Търговска Организация. По отношение на Русия ЕС даде подобно потвърждение още в края на 2002 година и то независимо от факта, че украйинската и руската икономики в много отношения си приличат - например по отношение структурната си слабост. Поради това Украйна се счита недооценена.

Причините, за това, че европейско-украинските отношения от доста време тъпчат на място, са политически. Брюксел не намира отговорни и надеждни партньори за преговори в Киев. Президентът на страната Леонид Кучма е дискредитиран. По негово време в страната се разви авторитарна бюрокрация, която обхвана всички области на обществения живот - от политиката и икономиката та до медиите. Едва когато в тези сфери се появят практически и видими промени, е възможно ЕС да се върне към политиката на "отворените врати" - казва депутатката Шрьотер. Тя добавя:

"Положението е много трудно и ние наистина се нуждаем от подобни ясни белези за промяна. Няма никаква полза от нови украински искания. Ще има реална полза само ако последват практически мерки и подобрения на законодателството и неговото спазване."

Чарлс Танок - британски депутат в Европейския парламент - се изразява още по-ясно и уточнява, че само смяната на властта в Украйна може да доведе до промяна на европейската политика спрямо страната:

"Всички партии в Европейския парламент биха поздравили победа на опозицията. Ако ръководителят на опозицията Виктор Юсченко стане президент,това ще предизвика бърз обрат - не само в Брюксел, но и в останалите европейски столици. Защото това ще означава обръщане на Украйна към демокрацията и този процес ще изисква подкрепа от наша страна."

Затова ЕС очаква с напрежение президентските избори в края на октомври. Смяната на властта- от гледна точка на Брюксел - не е само желателна, но и необходима за съживяването на европейско-украинските отношения.