Турският министър-председател Ердоган не може да разбере цялата дандания. В средата на септември записи на поверителни разговори между турските тайни служби и представители на забранената Кюрдска Работническа партия (ПКК) станаха обществено достояние. Тогава турските националисти протестираха остро. Един опозиционен политик дори подаде иск срещу служителите на тайните служби. Но Ердоган остана невъзмутим. "Нали затова имаме тайни служби", каза той и допълни, че прекъснатите разговори с обявения от Анкара "смъртен враг" може да бъдат продължени, но само ако има смисъл. Ердоган остана глух за националистическия вой.

Двуликият Янус - N° 1 и N° 2

Ердоган, прагматикът? Не, той може и другояче. Няколко хиляди невъоръжени поддръжници на ПКК, в това число и регионални политици бяха арестувани през последните две години. От седмици насам премиерът оставя военно-въздушните сили да бомбардират бази на ПКК в Северен Ирак. Вчера парламентът дори удължи с една година мандата на военно-въздушните сили за операции срещу кюрдските бунтовници в Ирак. В момента Ердоган се заиграва и с мисълта за офанзива на сухопътните войски на иракска територия. Причината - както и в миналото турските въоръжени сили трябва да разрушават пътищата на ПКК за снабдяване с оръжие. "За това не се тръби предварително, това просто се прави", отсече Ердоган.

Ролята на хардлайнер Ердоган играе също така убедително, както и тази на преговарящ, който се стреми чрез разговори да намери решение на тежкия вътрешен конфликт. Ето, че Ердоган кани представители на легалната кюрдска партия БДП на разговори за нова турска конституция. Идната седмица ще се проведе и първата среща между управляващата партия и кюрдските представители от БДП. Преди това пък Ердоган изведнъж отправи остри критики срещу германски фондации, които според него подкрепяли ПКК.

Зад бързото превъплъщение на министър-председателя от роля в роля се крие тактиката на моркова и камшика. Но той не е единственият "двулик Янус" в Турция. ПКК и нейният ръководител Абдула Йоджалан също залагат едновременно на насилието и на разговорите. Според Митхат Санчар, експерт по конституционно право в Анкара, и двете страни в конфликта следват "логиката на войната". Турската държава иска да отслаби ПКК във военно отношение, за да я принуди към преговори. И обратно: ПКК е убедена, че само чрез натиск държавата ще се захване с кюрдския проблем. Ето защо ПКК засили своите акции в последно време. Една от подорганизациите й уби трима души през септември при бомбено нападение в Анкара. Бойци на ПКК продължават с нападенията си срещу полицаи и убиват и цивилни граждани.

Ще доведе ли двойната стратегия до успех?

Правителството на Ердоган води разговори и с основателя на ПКК Абдула Йоджалан на остров Имралъ. По време на преговорите Йоджалан заявил, че вече няма никакво основание за употреба на насилие от страна на неговите бойци. Същевременно обаче той заплашва с нови атаки. От няколко седмици Анкара забранява на адвокатите да посещават Йоджалан на остров Имралъ. Той използва техните посещения, за да отправя послания към турската и кюрдската общественост. Не е известно дали понастоящем разговорите на остров Имралъ продължават.

Дали в крайна сметка различните двойни стратегии ще доведат до успех? В момента никой не може да даде отговор на този въпрос. Ясно е обаче, че и двете страни са разбрали, че насилието води винаги до задънена улица. И това е сигнал на надежда в конфликт, който вече коства живота на десетки хиляди.