Сериозни проблеми при опазването на околната среда, глад и тежки условия за труд и живот. И най-често бленуваният подем не се състоява. Там, където действат международните концерни, чиито печалби надхвърлят брутния вътрешен продукт на много страни, човешките права са под заплаха. Германски правозащитни организации настояват за подобряване на гражданско-правните процедури за обезщетение. Ето и подробностите по темата.

"Африка не е бедна. Но индустриалният свят злоупотребява с нас като доставчик на суровини. Той изсмуква знанията и технологиите ни и се обогатява още повече за наша сметка."

Това, което описва кенийската носителка на Нобеловата награда за мир Уангари Матай, все повече се възприема от цели народностни групи в държавите от юга като загуба на тяхната жизнена база. Когато международните концерни започнат да изчерпват земните богатства в техните страни, се стига не само до замърсявания на почвата и реките, но и до

значителни нарушения на човешките права

- посочва Михаел Виндфур от германската евангелистка църква:

"Там, където фирмите преселват мнозина заради разкриването на нови мини, където се стига до принудителни премествания и хората не се обезщетяват за изгубената земя, достъпа до вода, загубата на домовете, или пък не се обезщетяват в достатъчна степен."

Когато райони като делтата на Нигер бъдат замърсени от нефтени петна, или пък тропическите гори се изсичат масово, както е в Южна Америка, когато реките са зацапани и отровени - страда не само природата, но и човекът. Предприятията гарантират сигурността на площадките си чрез частни охранителни фирми. Пазачите са въоръжени и не се колебаят да прибегнат до употребата на оръжието си. Много рядко може да се случи полицията да се опита да се противопостави на прокарването на интересите на международните концерни. Как в такъв случай хората биха могли да защитят прават си - ако се обърнат към съда?

"Бедните хора имат големи затруднения действително да се обърнат към съда. Често това е свързано с факта, че самите те разполагат със съвсем ограничени ресурси, често са неграмотни и не могат да представят документация по своя случай. Нямат и пари - нито за адвокати, нито за пътуването до местните съдилища, а и им

липсват познания по отношение на собствените им права."

Дори Михаил Виндфур и другите неправителствени организации да се заемат със защитата на засегнатите групи, в много от страните не е възможно осъществяването на бърз и честен процес, който да доведе до промяна в положението чрез високи обезщетения и правни санкции. Има определен дефицит в правовата държавност - казва Видфур, посочвайки като пример Конго.

"Ако там решите да представите някой случай пред съда, в момента изобщо нямате шанс. Затова е толкова по-важно за засегнатите групи в спора с една германска дървопреработвателна фирма или с някой германски вносител на диаманти да могат да защитят правата си тук, в Германия. От което, обаче, сме много далеч. Федералното правителство не е предприело никакви стъпки, по-скоро отстоява интересите на германските инвеститори в чужбина. Именно този е държавноправният приоритет на федералното правителство."

Това, което може да се направи в Съединените щати на базата на съществуващото законодателство - когато, например, германски фирми отправят обвиненията за нарушение на човешките права в чужбина, не е възможно в Германия и Европа. Освен това сложните вериги на доставчици от най-различни държави затрудняват установяването на това кой конкретно носи вината за нарушаването на човешките права. Това е голям проблем при подобни съдебни дела.

"В твърде малко от случаите се стига до обезщетения

- като например когато американската петролна фирма Унокал и френската Тотал трябваше да платят значителни суми за нарушенията на човешките права в Бирма, след като бяха осъдени в Съединените щати и във Франция за това."

- разказва Волфганг Калек от Европейския център за конституционни и човешки права в Берлин. Наскоро той представи обзор за случаите, в които транснационални концерни са били изправяни пред съда.

Сега се очаква настъпването на решителен пробив в Съвета за човешки права. Въпреки съпротивата на Канада, Съединените щати и Великобритания, останалите правителства успяха да се споразумеят по процедурите за обезщетение на жертвите от нарушенията на човешките права в съответствие с Международния пакт за икономически, социални и културни права. Така се създава

възможност за засегнатите да се обърнат с жалбата си към Обединените нации.

Досега такива дела можеха да се водят само за гражданските политически човешки права и във връзка с конвенцията за правата на жените.

Само че докато първият принудително изселен потърси правата си при Обединените нации, ще мине немалко време. Съветът по правата на човекъ към ООН и Общото събрание на Световната организация тепърва предстои да приемат и да ратифицират предложения договор. А докато влезе в сила необходимият брой ратификации, могат да минат години. Въпреки това правозащитните и неправителствените организации в Германия още сега се надяват на един вид сигнал спрямо националните съдилища. Дотогава на тях им остава само едно: да документират грижливо случаите на нарушения на човешките права и да ги оповестяват в рамките на своите кампании.