Коментар на Баха Гюнгьор:

Турският премиер Ердоган остава верен на стила си: представяйки своя "пакет за демократизация", очакван нетърпеливо от седмици както в Турция, така и в чужбина, той демонстрира обичайното си самочувствие и не допусна нито един журналистически въпрос. Така избегна рисковете да влезе в противоречия, а в "пакета за демократизация" такива има предостатъчно.

Във въпросния пакет е включена отмяната на забраната за носене на забрадки от държавните служители. С тази промяна Ердоган изпълнява обещание, дадено още преди изборната му победа през 2002. Изведнъж действалата в продължение на почти 90 години забрана остава в историята. Тя продължава да важи само за съдийките, прокурорките и служителките в армията и полицията. Тук неизбежно възниква въпросът: кога ли носенето на забрадки ще стане задължително? За мнозина критици "пакетът за демократизация" е поредният знак за ислямизацията на Турция. Трудно е да се намерят аргументи, които да ги убедят в противното.

Кюрдите и свободите

Кюрдите все пак получават нови свободи. Така например буквите Q, X и W от кюрдската азбука вече няма да са табу. Позволено ще е и преподаването на други езици освен на турски - но това се отнася само за частните училища. Градовете и селата в традиционните кюрдски области пък ще могат да си върнат изконните кюрдски имена. Дотук добре. Но дали кюрдите не са очаквали да получат повече свободи? Като възможността да управляват населените от тях региони?

Ердоган спомена, че 10-процентната бариера за парламента, която съществува най-вече за да възпрепятства влизането на кюрдските партии, би трябвало да бъде "подложена на дискусии". Той обаче не проявява смелостта да отмени това недемократично изискване, въведено от военната диктатура преди 30 години.

А полицейското насилие?

В "пакета за демократизация" не се споменава нищо за многото арестувани журналисти, нито пък за настояването от страната и чужбина за осигуряване на свободата на мненията и пресата, на събиранията и демонстрациите. Реалната независимост на правосъдието също не е част от оповестените реформи. Европейската комисия приветства пакета на Ердоган. Но тя не попита защо полицейското насилие спрямо демонстрантите, излезли по улиците на Истанбул, продължава да е табу.

Този "пакет за демократизация" определено не отговаря на очакванията. Той буди по-скоро впечатлението, че представлява база за предизборната кампания на управляващата Партия на справедливостта и развитието преди президентските и местни избори догодина и преди парламентарните след две години.

Що се отнася до действително съществуващите свободи - в международен план Турция и занапред ще заема някое от по-задните места.