На 12 юни Турция избира нов парламент. Според предварителните прогнози ислямистки ориентираната Партия на справедливостта и развитието (ПСР) ще спечели вота и за трети път ще образува самостоятелно правителство. Така че в Турция не очакват промяна: пак партията на Ердоган. В международните медии обаче очакванията са други, както личи от заглавия като "Турция на кръстопът", "Турция решава". Само че Турция отдавна е отминала кръстопътя. През 2007 г., когато решението действително предстоеше, въпросът гласеше дали да бъде разбита съществуващата от основаването на републиката "кемалистка" система.

Турция - преди и сега

В същината си тази система винаги е била перманентно превъзпитаване на вироглавия народ от решителната армия. Защото народът никога не е бил такъв, какъвто трябва да е един народ според армията. Той е мюсюлмански и отчасти кюрдски. Десетилетия наред Турция представлява странно образувание, в което недемократични сили призовават за демократични свободи и кемалистките защитници на присъединяването към демократична Европа го налагат с недемократични средства.

През 2007 беше направен опит да се предотврати избирането на Абдула Гюл за президент. Партията на справедливостта и развитието реагира на меморандума на военните с нови избори. За всекиго беше ясно, че армията ще прибегне към нова интервенция, за да предизвика поражението на ПСР. При неуспех старата система щеше да е срината. Военните обаче не успяха. Партията на Ердоган спечели вота с голямо мнозинство.

От тогава насам тази партия руши безпощадно стария режим и неговите елити. Борбата за власт погрешно се разбира като "демокрация" срещу "господството на военните". Партията на Ердоган продължава традицията на авторитарната политическа култура в Турция. Преди военните сплашваха печата, сега това го прави Партията на справедливостта и развитието. Преди дисиденти бяха изправяни пред съда под предлог, че били "терористи" - сега стотици кемалисти са изправени пред съда по обвинение в "тероризъм".

Какво искат избирателите

И все пак историческа заслуга на Ердоган и неговата партия е, че разбиха потисническия режим на военните. Това отваря пътя към демокрацията. Но дали той действително ще тръгне по този път?

Всъщност на избирателите им е все едно, че политическата система остана авторитарна, след като и преди това беше авторитарна. Няма значение, че корупцията си остава, защото и преди винаги е имало корупция. По-важно е да има по-малко мъчения и политически убийства, повече благосъстояние и самочувствие, защото и в международен план Турция се превърна в сила с новата си външна политика.

"Ние отново сме нещо" - такова самочувствие имат много турци. А присъединяването към ЕС? Все едно, кой ти иска да плаща за Гърция?