Когато миналия февруари египтяните успяха чрез мирни протести да свалят от власт президента Хосни Мубарак, Европа приветства това. Млади египтяни демонстрираха в подкрепа на свободата, демокрацията и справедливостта, с други думи в името на ценностите, така важни за европейците. Те настояваха за създаването на гражданско общество. Западният свят с облекчение констатира, че по време на февруарските събития никъде не горяха израелски или американски знамена. А това, че египтяните се организираха посредством достиженията именно на Западния свят (например Фейсбук), ни накара да си дадем сметка, че те - египтяните, са като нас. Те просто наваксват това, което народите в Средна и Източна Европа постигнаха преди две десетилетия, когато с мирни протести свалиха комунистическите режими.

Различната реалност

Египтяните обаче не са като европейците. 20 на сто живеят под прага на бедността, около 40% не могат да четат и пишат правилно, а 50% от населението на възраст между 20 и 24 години са безработни. От десетилетия се очертава тенденция на стремителен ръст на населението, а това от своя страна е причина за нарастващия брой на безработните млади хора. Само по себе си това е предпоставка за безредици, защото именно младежите имат нужда от препитание, за да се развиват, а и за да движат напред икономиката на страната си. Свалянето на Хосни Мубарак от власт не промени с нищо тази ситуация. Сравнени с Египет, дори гърците живеят в относително стабилна икономическа независимост.

Египетската реалност се различава и по още нещо от европейската. Идеята за един още по-силно ориентиран към религията обществен ред може да се окаже подкрепена от мнозинството, освен това мирният договор с все така омразния съсед Израел може да бъде ревизиран. И двете тенденции могат да се окажат реалност съвсем скоро, ако на парламентарните избори на 28 ноември се наложат "Мюсюлманските братя" и други радикални ислямистки движения. А именно това сочат предварителните прогнози.

Европа да се намеси!

Има обаче една инстанция, която би могла да предотврати "ислямизацията" на Египет: военните, които все още управляват, уж временно, и се опитват всячески да задържат властта си. От западна гледна точка може да се окаже примамливо решение да подкрепят армията в опита й да запази водещите си позиции в държавата, но това е много тънък лед, който е обречен на пропукване - по същия начин, по който се пропука и разпадна и режимът на Мубарак.

Основният въпрос всъщност е следният - ще може ли Египет да се превърне в истинска демокрация или армията ще запази властта си? И на това място Европа трябва да се включи с една ясна и категорична позиция в подкрепа на гражданите и тяхното право сами да определят политическия курс на страната си, дори този курс да не е по вкуса на Запада. Европейската външна политика трябва да се подготви за нови предизвикателства в региона, особено с оглед на очакваните изборни резултати след седмица.