В края на 1980-те години, когато бяхме задържани по време на една от първите демонстрации, един сътрудник на органите взе да си откровеничи с нас: "Защо се занимавате с глупости? В Русия така и така никога няма да има демокрация", каза той. А един от нас му отговори: "Демокрацията ще дойде, когато вие си отидете от властта!". Оттогава изминаха почти 30 години. През това време кагебеецът направи успешна кариера, а неговият опонент си остана дисидент. Демокрацията се оказа недостижим блян именно защото Те запазиха властта си, превръщайки държавните ресурси в своя частна собственост. Не гражданите, а управляващият елит се отказа от демокрацията.

В европейските демокрации изборите дават възможност на населението по мирен път да смени властта, ако тя вече не отговаря на интересите на мнозинството граждани. В режими от типа на СССР, Туркменистан или Северна Корея изборите са един вид церемония, която трябва да демонстрира, че целият народ подкрепя вожда и неговата линия на управление. Путиновата система е на път да създаде и в Русия такъв церемониален модел.

Искат ли руснаците демокрация?

Засега този процес е далеч от съвършенството, защото резултатите от изборите все още не демонстрират всеобща подкрепа за вожда. Кремъл вече се научи да постига почти централно-азиатски изборни резултати, но още се стеснява да въведе задължителни избори. А мнозинството избиратели просто не искат да участват доброволно в безполезни церемонии, наречени избори. Затова, въпреки всичките манипулации, властите в Русия не успяват да имитират европейските проценти при гласуванията. Парламентарните избори от 18 септември го доказаха: избирателната активност никога не е била толкова ниска - с над 12 на сто по-малко, отколкото на предишните парламентарни избори. А повечето от тези, които гласуваха, очевидно са дали гласа си за партията на Путин "Единна Русия".

Означава ли това, че не само властта, но и гражданите не искат демокрация? Едва ли. Социологическите изследвания показват, че много руснаци са запазили своите демократични убеждения. Разбира се, мощният удар по демократичните идеи, нанесен от патриотарската кампания през последните години, създаде в Русия атмосфера като в обсадена крепост. А когато се чувстваш обграден от врагове, не ти е до демокрация. Именно в хода на тази кампания броят на хората, подкрепящи западния демократичен модел, намаля до 16 процента. А делът на застъпниците на периодичната смяна на властта чрез свободни избори намаля от 60 на 45 процента. Но едва 5 процента от руснаците смятат, че страната им няма нужда от демокрация.

Половината от хората в Русия се стремят към някаква особена форма на демокрация. На пръв поглед в това няма нищо лошо - демокрацията е различна в отделните държави. Но руските власти умело експлоатират тези настроения - зад паравана на "самобитната демокрация" те налагат на руснаците чиста проба авторитаризъм. С приказките си за националните специфики, суверенитета и особения път на Русия те дефакто прогонват демокрацията от политическата система на страната. Нищо чудно тогава, че все повече руснаци отказват да участват в ритуала, наречен избори. Което обаче не означава, че нямат нужда от демокрация. По-скоро не виждат ефективни демократични институции, способни да предизвикат реални промени към по-добро.

Какво трябва да проумеят

Има и друго: макар като цяло да се отнасят положително към демокрацията, руснаците не отдават голямо значение на проблемите ѝ. Ограничаването на гражданските права и демократичните свободи са на последно място в списъка с темите, които вълнуват хората. Те са загрижени заради кризата, корупцията, високите цени, бедността и безработицата, но не осъзнават, че именно отсъствието на демокрация стои в основата на тези социални проблеми. Не осъзнават и простия факт, че в общия случай икономически просперитет постигат именно демократичните общества.

Казано накратко: руснаците ще проумеят колко важно е да защитават демокрацията чак когато осъзнаят, че без нея кризата в страната ще се задълбочава, а тяхното материално положение ще продължи да се влошава.