Подобно е отношението и в държави като Украйна и Русия. Докато манталитетът в Германия, Чехия и Полша сочи в обратната посока. Четирима български експерти коментираха тези тревожни наблюдения в дискусия, организирана от германската фондация "Фридрих Еберт".

Българската политическа чалга

Българският парламент удари дъното по обществено доверие, а партиите в страната са авторитарни и популистки. Понеже в България правилата непрекъснато се нарушават, това руши и самата държавност, а в същото време усилва у хората желанието за силно управление. Според проф. Петър-Емил Митев "силната ръка" е ерзацът на държавността, защото превръща политическото общуване в политическа чалга.

"Ако трябва да дам едно от определенията за демокрация, то е държавно устройство, при което обществото контролира властта. В България обаче политическата деградация се наблюдава с равнодушие", продължава проф. Митев, според когото невежеството у хората се разраства, а това допълнително влошава положението. Разбира се, като член на ЕС България има късмета, че разполага с коректива на евро-критериите, но те далеч не се осъществяват автоматично.

Тиранията на мнозинството

Опасност за демокрацията излъчват още и различните извънпарламентарни центрове на власт, които функционират в страната. Силните на деня пренебрегват изцяло политическата опозиция, полицейското насилие нараства, а това са още две недемократични тенденции, припомня проф. Петър-Емил Митев.

"И превръщането на парламента във функция на правителството е сериозна хронична болест на българската демокрация", предупреждава на свой ред проф. Георги Карасимеонов. Когато институцията на парламента се уважава само наужким, когато мнозинството тиранизира малцинствата, когато опозицията е неефективна, а медиите - слаби, опасността от пълзящ авторитаризъм вече е съвсем реална, отбеляза експертът и цитира данни на американски изследователски център, според които 68% от анкетираните в България предпочитат силен лидер, а едва 20 на сто - демокрация.

България - на две

Заплаха за българската демокрация са и българските партии. Според експертите повечето партии в България са предимно авторитарни и популистки. Новите партии, като Атака, ДСБ, ГЕРБ, са от лидерски тип, в тях вътрешната демокрация на практика не съществува, казва проф. Карасимеонов.

"Банди или шайки" - това са двата типа партии в България според доц. Антоний Тодоров. "Бандите са сравнително организирани и по-стабилни, а шайките се събират за момента и после се разпръсват", обяснява Тодоров.

И политологът Огнян Минчев е на мнение, че в България демокрацията е застрашена. Според него българското общество е разделено на две основни групи: "малка олигархия, която контролира огромна част от националното богатство, и голяма маса от бедни хора". За да има устойчива демокрация, обобщава Минчев, трябва да има и силна средна класа, както и активно гражданско общество - особено когато става дума за крехка демокрация като българската.

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев