Вече няма съмнение, че атентатът от миналата седмица, при който бяха убити трима тъмнокожи войници, и вчерашното убийство на трима ученици и един учител пред едно еврейско училище в Тулуза са дело на едно и също неизвестно засега лице: и в двата случая е било използвано едно и също оръжие.

Президентът Саркози обяви терористична тревога за района на Тулуза. Всички еврейски и ислямски училища и учреждения са поставени под засилена охрана. "Това са отвратителни деяния, които не трябва да останат ненаказани", заяви президентът в изявление по телевизията.

Корените на ксенофобията

Според агенция Франс прес френската прокуратура е започнала разследване по подозрение в тероризъм. "По всичко личи, че става дума за расистки и антисемитски престъпления", заяви кметът на Тулуза Пиер Коен.

Атентатите повдигат въпроси, които през последните години упорито бяха замитани под чергата, пише германското списание "Шпигел". Германската медия цитира Доминик Сопо, председател на организацията SOS Racisme, според когото "борбата против расизма беше осмивана като наивна".

Французите помнят обаче случая с младия евреин Илан Халими, който през 2006 бе изтезаван до смърт от една банда, отвлякла го с убеждението, че "евреите са богати". Особено в кризисни времена клишето за богатия евреин често се използва като предлог за антисемитски изстъпления. Във Франция живеят около 500 000 евреи.

По данни на сп. "Шпигел" 6,5 милиона французи (11 процента от населението) са с мигрантски произход. Техните родители идват предимно от Магреба и Южна Африка. "Тези имигранти се чувстваха още чужденци, но се надяваха, че поне децата им ще бъдат по-добре", обяснява Сопо от SOS Racisme, чийто баща е от Того.

Другите французи

Децата на първото миграционно поколение са френски граждани, те имат образование, но към тях все още не се отнасят като към французи. "При еднакви общи условия преките наследници на африканските и магребинските имигранти срещат повече пречки при намирането на работа, отколкото кореняците французи", се констатира в проучване на Националната статистическа служба.

Това е горчив хап за едно поколение, което се надяваше да живее по-добре от родителите си. "За тези хора продължаващата дискриминация е нетърпима", подчертава Сопо. На политическо равнище тази тема се третира като горещ картоф - толкова голям е страхът да не бъдат настъпани по мазола онези близо 15 процента французи, които са избиратели на крайнодясната, ксенофобска партия "Национален фронт".

АГ, ДПА, АФП, ШО, С. Гяуров, Редактор: Б. Узунова