Плас Жюсиьо в Париж малко преди 13 часа. Събралите се студенти се опитват да се стоплят с песни и гореща супа, за да се включат към предстоящата голяма демонстрация. Те блокират университета почти пет седмици, там и без друго вече няма почти никакви учебни занятия. 19-годишният студент по история Адриен от шест сутринта е пред вратата. Заедно с двама колеги той раздава листовки и дава информация от импровизиран щанд. Основната тема в разговорите е реформата в трудовото законодателство, планирана от премиера Дьо Вилпен. Ако тя влезе в сила работодателите ще имат право да уволняват новите работници през първите две години без да посочват основания. Дьо Вилпен твърди, че това е изпитано средство за увеличение броя на назначенията. Адриен и колегите му обаче са на друго мнение:

“Положението на трудовия пазар открай време е несигурно, а сега тази несигурност ще се институционализира. Те ни правят на идиоти като твърдят, че така ще се създадат работни места. Само ще стане по-лесно да се изхвърлят хората и в такъв случай шефът на фирмата повече няма нужда да предлага безсрочни договори. Ще остане само тази форма на трудов договор.”

Адриен и колегата му Мишел, също студент по история се надяват, че голямата демонстрация ще накара правителството да преразгледа плановете си. Според Мишел единствената друга възможност е френският конституционен съд да отмени закона.

“В четвъртък Конституционният съд ще вземе решение. Ако констатира, че закона не е в съгласие с конституцията Дьо Вилпен ще може да се “спаси” без загуба на имидж, но политическата му кариера и без това е към края си.”

Атмо

Разнася се сигнала за тръване и около 200 демонстранти – студенти, преподаватели и представители на синдикатите тръгват в проливния дъжд към Плас Д,Итали, откъдето кще започне голямата демонстрация.

Атмо

Колоната на демонстрантите, която става все по-дълга минава покрай редиците на полицаите, които стоят с шлемове и бронирани жилетки, с щит в едната и палка в другата ръка. На Плас Д,Итали цари оживление почти като на народен празник. Групите от различните райони на Париж се подреждат една след друга и демонстрацията се насочва като гигантска разноцветна змия към Плас дьо ла Републик. Адриен и приятелите му са много доволни. Те считат това за огромен успех за студентите, но от многочасовото скандиране на лозунги те са останали почти без глас.