Денят 17 септември 1993 година е един от най-емоционалните в политическата кариера на президента Лех Валенса. Тогава настъпва краят на съветското военно присъствие в Полша, продължилото 48 години и превърнало се в символ на комунистическото потисничество. Предишния ден и последните руски офицери напускат главната квартира на руските войски в Легница, а комендантът генерал Леонид Ковальов докладва на полския президент във Варшава, че изтеглянето от Полша е приключило успешно.

Краят на окупацията

За Полша и поляците този ден има огромно символично значение. Точно 54 години преди това, на 17 септември 1939 година, т.е. малко след нападението на нацистка Германия срещу Полша, съветски войски нахлуват в източните полски територии и се превръщат дефакто във втора окупационна сила в страната - след Германия. "Затваряме една страница от общата ни история. Идва ред на историческата справедливост. На полска територия вече няма чужди войски", оповести тогава президентът Валенса.

Веднага след края на войната съветските войски са били разположени из цялата страна - подобно на много други източноевропейски страни, и Полша попада в съветската зона на влияние. През юни 1945 в Полша е имало 300 000 съветски войници. Тяхната задача е била да осигурят на временното комунистическо правителство контрола над страната. Навремето съветски офицери са били назначавани на ключови постове в Министерството на отбраната или пък са ставали командири в полската армия. Чак през 1956 година двете страни подписват формално споразумение, разрешаващо на Съветския съюз да поддържа най-много 66-хилядна своя армия на територията на Полша. 

Съветските следи

След краха на комунизма през 1989 година Москва започва постепенно да намалява военното си присъствие в Източна Европа. Опитът за преврат срещу Горбачов от август 1991 година, както и последвалите битки за надмощие в Кремъл, ускоряват изтеглянето на руснаците от Полша, казва Анджей Фриске от полската Академия на науките. През октомври 1991 година е подписано двустранно споразумение. "То е израз на преориентацията на руската политика, сбогуването с имперските ѝ амбиции и отказа ѝ да води политика на сплашване", казва полският историк.

В периода 1991-1993 година 56 000 руски войници, 7 500 цивилни служители и около 40 хиляди членове на семействата на военните напускат Полша. От територията на страната са изтеглени 600 танка, 200 самолета, 90 000 тона муниции и тактически ракети, способни да носят ядрени бойни глави. Навремето на съветските военни им е била предоставена за ползване 70 000 хектара площ, основно в западните райони на страната. На някои места руснаците са нанесли сериозни екологични щети. За това Полша е поискала от Москва обезщетения, които обаче никога не е получила.

Много места в Полша днес напомнят за съветското военно присъстие в Полша. В страната все още има паметници на съветски войници, има и руски гробища. През последните години и месеци обаче много от тези паметници бяха демонтирани, тъй като много поляци, вкл. сегашното правителство на страната, определят руснаците като окупатори.

Как Елцин помогна на Полша

Изтеглянето на руснаците от Полша промени геополитическата картина и даде възможност на полските политици да изградят собствени визии. Полша си потърси нови съюзи в Западна Европа. В последната фаза от изтеглянето на войските тогавашният руски президент Борис Елцин посети Варшава, където прездентът Лех Валенса го информира за стратегическото решение на Полша да се присъедини към НАТО. Резултатите от разговорите между двамата напълно изненадаха наблюдателите, тъй като Елцин обяви, че проявява разбиране за намеренията на Варшава. След завръщането си в Москва обаче той беше подложен на огромен натиск да се откаже от думите си.

"Елцин помогна на Полша да стане членка на НАТО", казва полският историк Фриске. Той добавя: "Подкрепата на Елцин, макар и оттеглена по-късно, окуражи поляците и другите източноевропейци да преследват амбициозната си цел да бъдат приети в НАТО. Всичко това не би било възможно, ако съветските войски не се бяха изтеглили." Докато на полска територия имаше съветски части, просто нямаше как страната да тръгне по пътя на сближаване със Запада, убеден е Анджей Фриске.