1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Денят, който промени всичко

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ11 септември 2016

11 септември 2001: терористичните атентати в този ден взеха 3000 жертви и предизвикаха огромно недоверие към мюсюлманите. Последваха множество въпроси, войни, конфликти. Един въпрос обаче и до днес остава без отговор.

Снимка: picture alliance/dpa/NIST

В сутрешните часове на 11 септември 2001 хората в Ню Йорк бяха в очакване на поредния хубав ден от късното лято. И изведнъж... два самолета се забиха като ракети в Световния търговски център. Друг удари Пентагона. Четвърти самолет се разби в Пенсилвания. Равносметката: 3000 жертви. От този ден нататък в Америка вече нищо не беше както преди. И не само в Америка.

Американските институции и по-рано са били цели на терористичната мрежа Ал Кайда. Световният търговски център бе обект на нападение и през 1993, но едва след атаката през 2001 стана ясно с какъв противник си имаме и ще си имаме работа в бъдеще: с решени на всичко ислямистки терористи с геополитически цели.

Терористите постигат целта си

Срутените кули близнаци се превърнаха в символ на едно дълбоко засегнато общество и една епоха, белязана от асиметрични конфликти. След "9/11", както е обозначаван този ден в Щатите, светът се промени из основи. Последваха войни, от чиито последици и до днес страдат страни и региони. На други места по света се завърнаха старите вражди след временни фази на сътрудничество. Не се сбъднаха и надеждите, че ислямският тероризъм и джихадизмът са временни явления и че могат да бъдат победени в рамките на няколко години. По-скоро се сбъднаха прогнозите на тогавашното правителство на Джордж Буш, че военното противопоставяне на този феномен ще продължи цяло едно поколение или дори по-дълго. Да не говорим пък за политическото и идеологическото противопоставяне. Затова и спорът дали е уместно да говорим за "война срещу терора" звучи малко излишно. Във Франция, която напоследък беше атакувана многократно, се говори съвсем естествено за "война".

Днес радикалните ислямистки терористични групировки оперират в Предна Азия, в Близкия Изток, в Северна, Източна и Западна Африка. Много от тях са свързани с т.нар. "Ислямска държава" (ИД), която наследи във военно и идеологическо отношение Ал Кайда. ИД владее територии в Сирия и Ирак. Вярно, те стават все по-малки, но все още продължават да служат за разпространение на порапагандни послания по цял свят. В някои страни терористите действат сравнително необезпокоявано, в други са в дефанзивна позиция. И в двата случая обаче те причиняват огромни злини.

Терористичната заплаха е глобална, защото и операционният радиус на терористите е глобален. Затова не може да бъде даден отбой. Продължителността и интензивността на борбата срещу тероризма предизвика безпокойство сред западните общества. В Европа чувството на несигурност расте, а в Америка се наблюдава сякаш един вид изтощение. През 2004 и 2005 атентатите в Мадрид и Лондон бяха извършени от Ал Кайда. Последните нападения, вкл. тези в Германия, бяха в повечето случаи дело на единични бойци, свързани с джихадистите, преминали военно обучение в Сирия и завърнали се в Европа. Силите за сигурност трудно могат да се справят с тези т.нар. "доморасли" терористи - дори когато те са известни на тайните служби. Толкова по-голяма е сега радостта, че френските сили за сигурност успяха да предотвратят още един атентат.

Терористичните нападения, прославяни като дела в името на исляма, сеят недоверие. Но точно това е целта на организаторите. Дебатът за носенето на бурка и буркини е следствие именно от това недоверие. Т.нар. "Ислямска държава" иска да провокира твърди реакции срещу мюсюлманите и след това да ги призове на решителна битка срещу Запада. Всъщност както и преди, повечето жертви на ислямския тероризъм са мюсюлмани - най вече в Пакистан, но и в Афганистан. Тероризмът в Ирак и Сирия в повечето случаи е на религиозна основа във връзка с конфликта между сунити и шиити. Често правената напоследък аналогия с Тридесеттгодишната война дава ясно да се разбере колко фундаментален, унищожителен и безмилостен е този конфликт.

11 септември 2001Снимка: picture alliance/dpa/U.S. Navy/P. Keres

Въпросът, който остава без отговор

На 11 септември 2001 светът разбра какви отровни мехури създава ислямисткото възраждане и на какви дела са способни фанатизираните млади мъже. Западът реагира на това развитие в много отношения, но не винаги особено умно. Той не може да си позволи безразличие и небрежност. А трябва да действа разумно, търсейки постоянно сътрудничеството с другите страни, които също са засегнати от терора. В борбата срещу тероризма на ИД, Ал Кайда и техните подражатели, Западът трябва да използва всички налични инструменти: военни, полицейски, идеологически и педагогически. Но и 15 години след 11 септември няма отговор на въпроса: Кое е най-ефективното средство срещу податливостта към радикализиране на толкова много млади мюсюлмани.

Клаус-Дитер Франкенбергер, ФАЦ

Frankfurter Allgemeine Zeitung

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ