Около 9 хиляди евро - толкова получава на месец един депутат в германския Бундестаг. Някои парламентаристи обаче печелят още повече, благодарение на добре платени странични дейности. В това отношение най-голяма активност проявяват депутатите от Християнсоциалния съюз (ХСС). 40% от членовете на фракцията им имат странични доходи - от лекции, експертна дейност или като консултанти. Наскоро стана известно, че „шампион” сред тях е Петер Гаувайлер, който като адвокат печели над 1 милион евро годишно.

Доходни странични дейност упражняват и депутати от други фракции. Тъй че се пита: остава ли им време да вършат онази дейност, за която всъщност плащат данъкоплатците? Този въпрос предизвиква открай време бурни дебати, които не останаха без последствия: Германия въведе десетстепенна скала, по която депутатите са длъжни да отчитат страничните си доходи пред Президиума на Бундестага. В най-горната група се нанасят странични доходи над 250 хиляди евро, като депутатът не е длъжен да дава повече подробности. Някои обаче доброволно съобщават и детайлите.

В Германия няма забрана или горна граница за доходите от странични дейности. А как стоят нещата в другите европейски страни?

Испания

Ако се вярва на официалните данни, най-строги са правилата в Испания, където депутатите трябва да искат разрешение за страничните си дейности. В тамошния закон се казва, че депутатският мандат или сенаторският пост са „несъвместими” с практикуването на странични дейности. Допускат се две изключения: когато парламентаристът е начело на семейна фирма и когато работи като автор. Когато депутатът получи официално разрешение за странична дейност, горна граница за доходите му няма. Той обаче е длъжен да огласи данните за цялото си имущество. Длъжен е също така да обяви дали има дългове. В сравнение с повечето стари членки на ЕС, испанските депутати получават относително ниски заплати.

Франция

Във Франция също няма таван на доходите от странични дейности. Депутатите са длъжни да съобщават за страничните си дейности, когато става дума за високи позиции в частни фирми, за консултантска дейност и за капиталови участия. Освен това са задължени да декларират всички свои служебни дейности и доходите от тях към момента, когато са избрани за депутати. Членовете на френския парламент нямат право да заемат наведнъж по няколко държавни или обществени поста и да работят за фирми, които са зависими от обществени поръчки.

Великобритания

Във Великобритания доходите на депутатите от странични дейности също не са ограничени. Но според правилата на Вътрешния кодекс, членовете на парламента са длъжни да декларират всяка своя дейност, като описват приходите от нея, източника на заплащане и времето, което ѝ отделят. Те са длъжни да декларират също така дялови участия, получени подаръци и други придобивки. Комисията по етиката наблюдава дали няма конфликт на интереси между депутатския мандат и съответната странична дейност. Броят на британските парламентаристи, които имат странични доходи в шестцифрени суми, расте постоянно.

Италия

И в Италия не слагат горна граница на страничните доходи на депутатите. Там е в сила обаче един много подробен закон за осигуряване на прозрачност. Депутатите са длъжни саморъчно да попълнят обширна декларация, където се изброяват недвижимите имоти и дори личните автомобили. Тези декларации се публикуват в интернет заедно с данъчната им декларация.

Австрия

В Австрия доходите на парламентаристите са обхванати в петстепенна скала, като горна граница няма. В най-високата категория се нанасят всички доходи над 10 хиляди евро годишно, което обаче е доста подвеждащо. Специална комисия, която проверява дали страничните дейности са съвместими с депутатския мандат, може да оказва политически натиск, когато има конфликт на интереси.

Швейцария

В Швейцария няма „професионални политици”. Там политическата функция е всъщност странична дейност, която съответните титуляри практикуват успоредно с основната си професия. В швейцарското общество критично се коментира фактът, че „обезщетението” от 120 хиляди франка годишно, което получават всички швейцарски депутати, е твърде високо (особено за онези, които тъй или иначе печелят добре), защото политическата дейност не отнема много време - четири парламентарни сесии по три седмици годишно. Тези критики накараха няколко известни предприемачи да се оттеглят от политиката. Според някои наблюдатели обаче това е лишило парламента от важна икономическа компетентност.