Днес почти всеки носи телефон в джоба си. А имаше времена, когато, за да телефонираш, трябваше да намериш някоя телефонна кабинка. В откритите кабинки (като на снимката) се налагаше говорещият да снижи глас - за да не го слушат околните. Днес е по-различно: не са никак малко онези, които не се притесняват да водят личните си разговори на всеослушание - по улицата, в метрото или в автобуса.

От 1963 до средата на 1990-те години аудиокасетката беше много популярен начин да се обясниш на някого в любов. Създаването на музикалната компилация обаче беше много трудоемък процес: подрастващите с часове седяха пред касетофона, дебнейки да запишат от радиото подходящото парче, или пък да прехвърлят записа от друга касетка. А оправянето на развита лента си беше направо мисия невъзможна.

Уокменът сбъдна мечтите на мнозина: да слушат музика дори на път, при това без да пречат на околните. Първият уокмен е пуснат в продажба в Япония през 1979 година и веднага се превръща в хит по цял свят. През 2010 година е произведен последният портативен касетъчен аудиоплеър - от компанията Sony.

Отдавна вече не се използват и телефоните с шайба, както и самата технология за импулсно набиране на номера. Днес такива телефонни апарати могат да се видят само в музеите. Или при колекционерите на стари вещи.

Повече от век крушката с нажежаема жичка ни сгряваше - в буквалния смисъл на думата - със своята топла светлина. И така до 2009 година, когато ЕС произнесе смъртната ѝ присъда: този екологичен грешник трябваше постепенно да бъде изваден от употреба. При него само 4% от потребяваната енергия се превръща в светлина, а остатъкът отива за ненужно производство на топлина.

В епохата на видеомагнетофоните имаше много какво да се желае относно качеството на изображението. Но пък - особено оттатък "Желязната завеса" - хората бяха щастливи, че могат да записват на видеокасетки много редки или забранени филми. А да притежаваш частна видеотека си беше повече от престижно.

Най-тежко от дигиталната революция пострада фотографията. Преди беше така: във фотоапарата се поставяше фотолента с най-много 36 кадъра. А лентите не бяха никак евтини. Но пък извадените снимки бяха високо ценени - особено онези, които бяха промити в домашната фотолаборатория.

Имате телеграма! В продължение на цели 200 години получаването на телеграма е било истинско събитие. За да стигне да получателя си, спешното съобщение се е нуждаело от няколко часа или дори от няколко дни. С появата на електронната поща отпада и нуждата от изпращане на телеграми. В Германия пощите спряха да приемат поръчки за международни телеграми на 31 декември 2000 година.

Това е може би най-романтичното изобретение: италианецът Пелегрино Тури конструира пишеща машина за своята възлюбена - сляпа графиня. Понеже двамата често били разделени, той искал да даде възможност на любимата си често да му пише писма. По-малко романтичен е краят на пишещата машина: през 1976 се появява персоналният компютър. Оттогава насам тя се използва все по-рядко.

По форма този предмет много прилича на тенис ракета, но има съвсем различно предназначение: служи за изтупване на прах от черги, килими и... непослушни деца! Последните едва ли съжаляват, че този предмет от бита вече е изчезнал от живота ни.