Книгата "Бойният химн на майката-тигрица" на американката от китайски произход Ейми Чуа породи ожесточена дискусия в германското общество. Книгата излезе наскоро на немски език.

В живота има смисъл само едно - успехът, а цената на един човек се определя от постиженията му. Това са най-общо казано принципите, които ръководят американката от китайски произход Ейми Чуа, преподавателка по право в елитния университет Йеил. Възпитанието на двете й дъщери протича в изцяло забравения в Германия авторитарен стил.

Заплахите за предпочитане?

Определяните като азиатски, но доста познати и в източноевропейските страни възпитателни методи, изискват от децата подчинение и високи оценки, поставят конкуренцията на първо място и предпочитат заплахите вместо убеждаването и дискусията.

Книгата на Ейми Чуа нямаше да бъде забелязана, ако не бъркаше дълбоко в една от раните на германското общество. Конкурентът Китай притиска Германия и я кара да се замисли сериозно над бъдещето си. Още повече, че резултатите от образователния тест "Пиза" показаха огромната пропаст между челните позиции на учениците от Шанхай например и класиралата се доста по-назад Германия.

Точно затова от поне две години насам либералните принципи на наложилата се от поколението на 1968-ма година реформистка педагогика започнаха да се поставят под въпрос. В германските медии се появиха критични статии със заглавия като "Деца-тирани". Все по-често се чуват въпросите:

Къде сбъркахме във възпитанието?

Защо младите германци са по-малко целенасочени и амбициозни от китайските си връстници? Ще намали ли това конкурентноспособността на самата Германия?

Въпреки това книгата на Ейми Чуа изведе повечето германски експерти на барикадите. В жандармеристките методи на възпитание те откриха заплаха за постиженията на старата демокрация. "Родителите не са архитекти на детските мозъци", предупреждава германската изследователка Елизабет Щерн. "Детето не е дошло на този свят, за да отговаря на очакванията на родителите си", припомня Ремо Ларго, педиатър и писател. Германските експерти са категорични: у детето трябва да бъде събудено любопитство, а не страх. Мненията им са публикувани в последния брой на списание "Щерн", чиято тема на броя гласи: "Дресирано дете. От колко дисциплина имаме нужда?"

Възпитателните методи на Ейми Чуа обаче срещат и подкрепа. "Кой се страхува от тази жена?" запита провокативно германският седмичник "Ди Цайт". Отговорът му: "Германското средно съсловие е изнервено. Че кой иска детето му, което учи с огромно неудоволствие да бъде изпреварено от някъкъв си китаец, само защото той умее да се труди повече?", обобщава иронично "Ди Цайт". Няма да накараме децата си да се трудят повече и да имат успех, ако се опитваме непрекъснато да им се харесваме. Тази теза защитава пък Доната Елшенбройх от германския институт за младежта, която хвали книгата на Ейми Чуа в интервю за списание "Шпигел".

Китай - много работници, никакви изобретатели

Едно от писмата в читателския форум в същото списание е от германски психотерапевт, който пише: "Водени от истеричния страх, че Китай ще ни изпревари, ние захвърляме всичките си педагогически познания зад борда и се опитваме да направим всичко възможно, за да превърнем децата си в бездушни автомати за успех... "Раните" от това се опитвам да лекувам в моя кабинет. Да ти се доплаче", пише д-р Даниел Бове.

А що се отнася до реалната конкуренция между младите китайци и германци, списание "Щерн" обобщава: "Китай има нужда от прилежни и изпълнителни работници, но не успява да създаде изобретатели. Нито един китаец не е получил досега Нобелова награда в областта на естествените науки".