В навечерието на докладите на ЕК за България и Румъния двама германски политолози говорят за сътресенията, които в момента преживяват двете държави. Франц-Лотар Алтман е професор в Университета в Букурещ, а проф. Волфганг Хьопкен преподава в Лайпциг.

През последните 20 години България и Румъния бяха изправени пред една много трудна задача: те не само смениха икономическия си модел, но трябваше и бързо да установят работеща демократична система. Този стрес дава горчиви плодове днес, смятат двамата политолози. Според Волфганг Хьопкен, мъчителното стабилизиране на демокрацията и правовата държава в страни като България и Румъния има логична предистория. Не само съветският режим, но и предвоенната история на тези страни ги лишава от дълъг демократичен опит, а фазата на прехода през последните десетилетия е твърде кратка и хаотична, за да се получи очакваната стабилност. Алтман описва тази демократична незрялост така:

Българо-румънски дефицити

„В масовото съзнание политическият противник винаги е враг, срещу когото могат да се използват всякакви средства. В тези страни липсва културата на политическата дискусия, липсва парламентарната култура, в чиито рамки се сключват коалиции и често се приемат аргументите на опозицията. Това все още е авторитарно мислене, опит да се установи неприкосновена власт.”

А дали в такъв случай приемането на България и Румъния в ЕС не се оказва прибързано? Волфганг Хьопкен признава, че днес срещу това решение се сипят много критики:

„Има известно основание за тази критика, защото строгите изисквания и условия, наложени първоначално на България и Румъния, постепенно бяха разхлабени. Лично аз обаче съм на друго мнение. Аз смятам, че перспективата за приемане в ЕС даде невероятно силен тласък към реформи в тези страни. И че без тази перспектива голяма част от извършените реформи нямаше да се проведат.”

Франц-Лотар Алтман допълва: „Самото приемане на България и Румъния се случи с доста родилни мъки. Сега тези родилни мъки отново се обаждат, защото нещата изобщо не се развиват перфектно. От друга страна и в старите членки не всичко е перфектно. Берлускони и Хайдер са добри примери.”

Попарени надежди

Двамата наблюдатели неизбежно стигат и до контролните механизми на ЕС. За докладите на Еврокомисията Алтман казва: „Това наблюдение беше въведено със следното обяснение: приемаме двете страни в ЕС, защото смятаме, че за региона това е правилният път. Може би тогава все пак беше проявена известна наивност. Надеждите, че тези страни бързо ще се оправят, след като веднъж вече са влезли в ЕС, бяха попарени. След приемането в ЕС силният натиск отпадна и двете държави съвсем естествено вече не полагат толкова усилия в реформите.”

Волфганг Хьопкен е на същото мнение: „Смятам, че такива страни, където демокрацията още не се е утвърдила, наистина трябва да бъдат под особено наблюдение. Това е напълно легитимно и изобщо не означава, че в Евросъюза се въвежда двукласово общество - на прекрасните западни демокрации и на дефектните източни. И при нас не всичко е розово. Като си помисля само как в Бундестага беше приет Законът за адресната регистрация - не бих го нарекъл звезден миг за политическата култура в Германия", заключава Хьопкен.

Автор: З. Арбутина, А. Андреев; Редактор: Д. Попова-Витцел