Почти година след избирането на новото българско правителство и повече от три години след влизането на България в ЕС, нейното правосъдие продължава да бъде една от най-активните „сеизмични зони” на държавната власт. Ескалиращи скандали, свързани с корупция на магистрати, ниска ефективност, постоянни конфликти с изпълнителната власт – всичко това даде основание на германската консервативна фондация „Конрад Аденауер”, която съветва управляващата партия ГЕРБ в ЕНП, да констатира, че страната продължава да страда от „тежки дефицити в правосъдната област”, а ЕК да потвърди отново, че механизмът за сътрудничество и контрол за България ще остане в сила още неопределено дълго време.

Скандал след скандал

След опустошителния тайфун с името „Красьо Черния”, който засегна десетки съдии и прокурори, фигурирали в мобилния телефон на ловкия млад „лобист” за платени назначения в съдебната власт и причини уволнения на апелативни и окръжни съдии, както и оставки на членове на Висшия съдебен съвет, гръмна тежкият скандал с апетитните имоти по Черноморското крайбрежие. Върховни съдии, председател на столичния апелативен съд, районни прокурори са обект на корупционно разследване за това, че са осигурили на свои „крайно нуждаещи” се роднини и близки правото на луксозни строежи по морския бряг. Според заместник-главния прокурор Първанов „имотите са дадени без правно основание, облага има, има и данни за престъпление, но засега те не са достатъчни за повдигане на обвинение”.

„В името на...”?

Според данни на неправителствени организации за трите години членство в ЕС само за реформиране на съдебната власт в България са изсипани над 150 милиона евро. Въпреки това резултатите са повече от жалки. Няма годишен доклад на ЕК, в който да липсват критики, при това особено остри, към съда и неговите магистрати. Няма високопоставен представител на ЕС, на САЩ или друга демократична страна, който под една или друга форма да не е обръщал внимание на важността на проблема за най-бедната и сред най-корумпираните и просмукани от престъпност европейски страни. Няма крупен чуждестранен инвеститор, който не се е сблъсквал с мудната съдебна система, която трудно охранява юридически неговия бизнес.

Чалга клуб „Мале мале”

Дори повече – в началото на годината вътрешният министър Цветанов, бушуващ от гняв за изкуствено забавения и наблюдаван под лупа от ЕС процес срещу прословутата двойка перачи на евросредства „Стойков-Николов”, обяви немислимата възможност делото да се гледа от германски съд, след което, естествено, оттегли думите си. Според проучване по същия повод 75 на сто от анкетираните българи са декларирали съгласие съдии от Европа и САЩ да контролират и коригират присъдите, издавани от българските магистрати. Наскоро правосъдната министърка Маргарита Попова публично отбеляза, че „дефицитът на доверие е страшно нещо” и нейната амбиция е „българската съдебна система да си върне доверието и в страната, и в ЕС”.

Трудна, дори непосилна амбиция, след като по думите на същата министърка „част от участниците в правораздавателни процеси в страната са твърдо убедени, че моралът и правото са противоречащи си термини, оксиморон”. И след като далечните „роднини” на българските магистрати – футболните съдии, според данъчните власти, са получавали до 4 хиляди евро на мач и сега също са обект на проверка. Не професионално-етична, а чисто данъчна.