Когато през февруари т.г. Уинстън Уен беше избран за председател на китайския държавен телеком China Satellite Communicatiоns, акциите на компанията скочиха с 40% на борсата в Хонконг. Инвеститорите се избиха да купуват акции на концерна не само заради качествата на новия му шеф, а и заради отличните му връзки и тлъстите договори, които следват от това. Всъщност зад името Уинстън Уен се крие синът на китайския премиер Вън Цзябао, Вън Юнсон - един от "принцовете", както в Китай наричат децата на влиятелните партийни функционери.

Друг такъв "принц" също се е сдобил с престижен пост. Ху Хайфен, син на президента Ху Цзинтао, е вицепрезидент на реномирания Пекински университет. Като шеф на партийната организация на висшето учебно заведение той отговаря и за фирмите на университета. На една от тях Ху-младши е бил преди време шеф. Става дума за компанията Nuctech, която произвежда уреди за контрол на багаж по летищата и на контейнери по пристанищата.

Богатството на червените кланове

Кариерата на такива деца обикновено е стремглава и много успешна. От една страна родителите им могат да им осигурят отлично образование. Децата на китайския елит учат във водещи американски и европейски училища и университети, живеят в скъпи и комфортни жилища, разполагат със служебна кола и получават медицинско обслужване в специални военни болници. Така децата на номенклатурата получават и много по-добри шансове за успешна кариера в сравнение с "обикновените" си връстници. В нередки случаи те имат и американско гражданство или най-малкото американска "зелена карта".

По правило "принцовете" са желани кадри от много китайски и западни фирми, които чрез тях си осигуряват вътрешна информация от най-високите етажи на властта в Пекин и не на последно място се сдобиват с контакти и връзки, важни за развитието на бизнеса им.

Около скандала с разжалвания партиен функционер Бо Силай излязоха на бял свят много подробности за облагите, които предлага властта. Така например в хода на разследването срещу съпругата на бившето партийно величие, обвинена в убийството на британски гражданин, стана ясно, че тя и сестра й са ръководели цяла фирмена империя, натрупала богатство в размер на 126 млн. долара. Според сп. "Шпигел" това е по-скоро скромна сума в сравнение с реалните средства, контролирани от богатите китайски фамилии - пари, които те никога не биха могли да натрупат без партийните си връзки и политическото си влияние. Само който принадлежи към семейния клан на даден партиен функционер, може да се надява да получи тлъста държавна поръчка или висок ръководен пост. Затова и "принцовете" днес са едни от най-богатите хора в Китай, казва бившият студентски водач и дисидент Ванг Дан.

Галеници на съдбата

Никой не може да каже със сигурност колко точно пари и злато притежават червените фамилии в Китай (по сметки в страната или зад граница). Това трудно може да бъде установено, тъй като за прикриване на следите се използват сложни фирмени конструкции и променени имена. Преди години обаче китайски социолози бяха установили, че 90% от всички китайски милиардери са деца на висши партийни функционери. Около 2 900 от тях, с дейност предимно във финансовия сектор, външната търговия или пазара на имоти, имат натрупано богатство в размер на над 2 трилиона китайски юана (240 млрд. евро). А от общо 3 220 души, притежаващи повече от 100 млн. юана, само 288 не са деца на партийни величия.

В същото време 70-те най-заможни делегати на Общонационалния народен конгрес, китайския псевдо-парламент, се радват на богатство в размер на 90 млрд. долара. В тази връзка американският изследовател Кенет Либертал казва, че в Китай е особено силно изразена връзката между парите и политиката. Това обяснява защо толкова много китайци се оплакват от огромните разлики в благосъстоянието на хората, допълва ученият.

АГ, РТ, ШпО, Е. Лилов; Редактор: Д. Попова-Витцел