Ядат хлебарки, скакалци, пясък и глина, а децата, които още са живи, са само кожа и кости. В южната част на Мадагаскар цари най-тежката суша от 40 години насам. Към 1 милион души са застрашени от гладна смърт.
Реклама
Почти апокалиптични кадри от опустошените от сушата райони на Мадагаскар - това, което се случва в южната част на островната държава, е просто невъобразимо. "Работил съм и друг път в тежки ситуации - в Централноафриканската република, в Дарфур, в Конго, но толкова недохранени деца не съм виждал. Много от тях са само кожа и кости", казва Ардуино Мангони от Програмата по прехраната на ООН.
Става дума буквално за оцеляването на стотици хиляди хора, предупреждават помощните организации. Кенет Боуън ръководи бюрото на германската организация "Welthungerhilfe". Неговите сътрудници покриват голяма част от региона - те обикалят и в най-отдалечените южни части, но просто не могат да бъдат навсякъде.
По принцип сега е времето за прибиране на реколтата. "Но тъй като не вали, много ниви са целите в прах, има и пясъчни бури", казва Боуън. Той се опасява, че хората ще имат много по-малко добив, отколкото през последните години. А може и никаква реколта да нямат.
"Гладът уби децата ми"
Регионите в най-южната част на островната държава не са изпаднали във внезапна криза - те и така са сред най-бедните в света. При това още в началото на годината беше пределно ясно какво предстои. Тохарано, жена от южното мадагаскарско село Анкиломаровахатра, е погребала децата си още през януари. „Децата ми не бяха яли дни наред нищо и накрая починаха. Починаха, защото просто не успявах да ги нахраня. Сигурна съм, че умряха от глад. Не е друго, не е Ковид-19 - гладът ги уби", казва Тохарано. А друга жена разказва, че за да оцелеят, хората масово са започнали да ядат бяла глина. „Ако имахме нещо за ядене, никога не бихме яли глина. Първоначално изобщо не знаехме, че тя може да се яде. Но опитахме и проработи."
Хората търсят храна и в горите, които още не са изсечени: листа или горски плодове. А когато преди около шест седмици завалял дъжд, за кратко време хората можели да се изхранват и със скакалци, разказва Розе де Лима Рамананкавана, която ръководи помощна организация в един от крайбрежните градове. „Ако след дъжда поникнат растения, се излюпват и скакалци. Хората ги събират и ги ядат - варят ги като ориз."
Сега обаче и скакалци няма, казва Ардуино Мангони от Програмата по прехраната на ООН. Той е виждал хора да ядат хлебарки или да смесват пясък с плодовете на тамаринда.
"Една почти забравена страна"
Хиляди вече са се насочили към градовете на север, но тъй като Мадагаскар не е пощаден и от пандемията, пътуванията из страната са затруднени.
Трябва да се намеси не само централното правителство - помощните организации също трябва да проявят активност, призовава Кенет Боуън от организацията "Welthungerhilfe". "Това е една забравена криза в една почти забравена страна", добавя той.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Обречени на бедност и глад: как се живее във Венецуела
Нищо не успя да свали от власт Мадуро - нито изборите, нито протестите. Той оживя. Но Венецуела умира: хората са обречени на бедност и глад. А това е една от страните с най-големи залежи на петрол в света. Вижте:
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Празни хладилници
От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Кухни за бедни
Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
96% от домакинствата гладуват
Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.
Снимка: Roman Camacho/ZUMA Press/imago images
Здравеопазването е пред колапс
Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.
Снимка: Dora Maier/Le Pictorium/imago images
Къщи като едно време
Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.
Снимка: Jimmy Villalta/UIG/imago images
Токът спира често
През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Живот на открито
Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Спират и водата
Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.
Снимка: Elena Fernandez/ZUMA Wire/imago images
Нефтеното проклятие на Венецуела
Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
"Народът се нуждае от бензин"
В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
Тъжно наследство
Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.