Тази година прага на класните стаи в Германия ще пристъпят за първи път над 700 000 първокласници - децата, навършили шест години, които са длъжни да тръгнат на училище. Учебните им програми включват четене, писане и смятане, както и занятия по география, история, естествени науки, музика и спорт.

В държавните училища се преподава на немски. Което е предизвикателство за децата, които преди това не са ходили на германска детска градина или не общуват на немски у дома със семействата си. Същевременно е предизвикателство и за учителите, ако в часовете много от децата не говорят езика, на който се преподава. Това не е рядкост, особено в големите градове. Между 2013 и 2018 година делът на чужденчетата в германските основни училища е нараснал от 6,6 на 11,6 процента.

Когато езикът е пречка

Както сочи един пример от Дуисбург - от сто първокласници с миграционен произход само осем говорят немски език правилно. От всички деца, тръгнали на училище миналата година в Дуисбург, 16 процента изобщо не са знаели немски.

Депутатът от парламентарната група на Християндемократическия съюз Карстен Линеман смята, че тези деца не би трябвало да бъдат записвани за редовно обучение. Според него в такива случаи предучилищната подготовка трябва да бъде задължителна, а ако е необходимо - тръгването на училище да бъде отложено. Изявлението на Линеман предизвика критики дори сред съпартийците му. Някои определиха думите му като “популистки глупости” и заявиха, че няма нужда от промени в задължителното образование. Но пък необходимостта от задължителни езикови тестове и насърчителни програми намира поддръжка.

За това настоява и Линеман, който заяви и, че за децата, които не успеят да издържат езиковите тестове преди да тръгнат на училище, трябва да има последствия. Защото ако те въпреки това бъдат записани, това няма да е от полза нито за тях, нито за децата от германски семейства.

И с германчетата не всичко е наред

От Синдиката на германските учители имат свое становище: това, че учителите не успяват да се справят с езиковите проблеми в клас, се дължи най-вече на увеличаващия се недостиг на квалифицирани кадри. И германчетата изпитват все повече проблеми с езика, казва представителката на учителския синдикат Илка Хофман: "Това в никакъв случай не е проблем само за децата с мигрантски произход".

Хофман настоява на учителите да се предоставя повече време за езиково обучение. Класовете би трябвало да бъдат по-малки, а учебните условия - да се подобрят като цяло. Ако децата с по-слаби познания по немски бъдат записвани в училище по-късно, както предлага Карстен Линеман, това би могло да доведе до тяхната десоциализация. "Ако ги ограничим да се срещат с връстници, ще направим мечешка услуга на интеграцията”, отбелязват от Синдиката. "Децата учат от другите деца. Малките учат, докато играят, а не в някой класически курс по немски.“

Възможното решение

В Берлин и Хамбург вече са намерили изход: в двете федерални провинции езиковите тестове в детската градина отдавна са задължителни. Четиригодишните малчугани, чиито езикови умения не са достатъчни, трябва да посещават предучилищни занятия. В Берлин те продължават до 18 месеца - пет дни в седмицата по пет часа занимания по немски език всеки ден.

Проблемът обаче е, че на проверка могат да бъдат подложени само езиковите умения на децата, които ходят на детска градина. Тъй като това не е задължително. Децата между три и шест години, които не ходят на детска градина, са повече от 100 000. Обикновено те са от семейства с ниски доходи, недостатъчно образование и миграционен произход, т.е точно тази част от обществото, която има нужда от подкрепа и насърчаване. Поради това и в Хамбург, и в Берлин много деца биват записвани в първи клас без да притежават необходимите езикови умения. И управляващите столицата социалдемократи искат да променят закона и да направят последната година в детската градина задължителна.