Миналата седмица държавата, както се казва, удари джакпота. При това два пъти.

Най-напред улучилият още през юни шестица от тотото не се яви да си вземе печалбата и шест милиона останаха за държавата. Някои по-мнителни граждани се усъмниха дали вместо в Ловеч, както се твърди, най-печелившият в историята на тотото фиш не е бил пуснат в Министерството на финансите. Но такова нещо могат да допуснат само пълни невежи и неверници.

Археологическият „джакпот”

Непотърсеният джакпот от тотото обаче е нищо в сравнение с потърсените и намерени мощи. Намериха се, разбира се, и злобари, които кощунствено се усъмниха и в чудото на археологическия "джакпот". На едни им направи впечатление как светкавично и без никакви изследвания бяха припознати костите. Други напомниха, че мощите на един от най-ценените светци са и едни от най-разпространените по света, та даже е трудно да се преброят всички притежатели на екземпляри от черепа, ръцете и краката му.

Беше им обяснено обаче, че така или иначе няма как по безспорен начин да се докаже на кого са намерените кости, тъй че няма какво да се чака. От друга страна нашите мощи са си надписани. А и фабрикуваните през вековете мощи са стояли върху маса в църквата, "за да могат да се кланят вярващите, да оставят пари и тъй нататък", а нашите са били заровени. И малко преди да ги понесе към масата в църквата, министър с име на „божи дар” обясни: "Никой няма да прави фалшификати, ако не може да ги използва". А министърът много ги разбира тия работи.

Мощите – начин на употреба

Изровените оригинали обаче много бързо влязоха в употреба. На първо раздаване, криза не криза, със светкавично правителствено решение половин милион отиват за ремонт на храма, та да процъфти търговията край него. Първа инвестиция в задаващия се поклоннически туризъм, която по личните уверения на финансовия министър ще се изплати стократно. Това е сигурно, тъй като, дори и милионите вярващи да не се завтекат към Созопол, докато се готвим да ги посрещаме, ще има още много да се инвестира и усвоява.

Но финансовите перспективи за осребряване на вярата съвсем не са единственото приложение на изровените реликви.

Политическо осребряване на вярата

Най-напред съобщението за „епохалното разкритие” върши чудесна работа в устрема на държавата да поддържа надеждата на поданиците си като фабрикува добри новини. А при нерадостното настояще и неясното бъдеще какъв по-добър материал от славното минало.

Откриването тук и сега на „втория Ерусалим” освен това придава на времето, или по-точно – на мандата, в който живеем, знак на изключителност. А снимките, интервютата и шествията на министри с чудодейно появилата се светиня, бюджетната щедрост и дареният премиерски реликвариум за нейното съхраняване, прибавят небесна светлина в ореола на предопределеност, който управляващите старателно поддържат.

В радостната еуфория на всеобщо оглупяване е по-лесно да се пробута всяка безсмислица и да се прикрие всяко безобразие. Някой ден, като отмине еуфорията, ще се търсят мощите на здравия разум.