Хиляди са жертвите на войната срещу дрогата, която правителството на Мексико обяви през 2006 година. Но проблемът се набива на очи не само в препълнените морги на пограничните мексикански градове. От Ливърпул до Москва, от Токио до Детройт режимът на забрани и санкции превръща цели квартали в бойни полета. Въпреки това потреблението на наркотици си остава дълбоко вкоренено в нашия живот. Кръстоносният поход срещу дрогата ще влезе в историята като една от най-големите глупости на новата история.

До преди десетина години все още можеше да се защитава тезата, че по отношение на наркотиците не разполагаме с всички факти. Разбира се никой никога не е вярвал, че нелегалната консумация може да бъде тотално изкоренена. Но по онова време все още можеше да се смята, че забраната на дрогите предотвратява още по-големи бели. Не бива да забравяме, че употребата на наркотици не е чисто личен въпрос - то има медицински и други социални последствия. Възможно е легализирането на дрогите да доведе до повишаване на потреблението им. Съществува и рискът, че специално хора от най-неоправданите слоеве биха могли да се превърнат в роби на дрогата и да се погубят.

Щетите от една абсурдна война

Тези опасности са съвсем реални. И все пак остава неоспоримият факт, че цената на наркозабраната далеч надвишава всякаква полза от нея. Затова е време за радикална промяна. Необходимо е пълно легализиране на наркотиците - успоредно с държавно регулиране на качеството им, както и с грижи за онези граждани, при които консумацията става проблем.

В богатите страни "войната срещу дрогата" нанесе огромни щети. Тъй като в резултат от тази стратегия консумацията на дроги стана толкова скъпа, че много хора не могат да си я позволят, наказуемостта на потреблението тласка към незаконни деяния много всъщност съвсем примерни граждани. Освен това забраната не само криминализира потребителите, но ги излага и на големи здравни рискове. Качеството на нелегалните наркотици трудно може да се контролира, от което следва, че отравянето и свръхдозирането са постоянни спътници.

Напълно възможно е след легализирането броят на консуматорите на дроги да се повиши. Само че тогава животът на консуматорите ще бъде много по-здравословен и сигурен, отколкото е днес. По въпроса изобщо няма какво да се спекулира; известно е, че преди забраната на дрогите много потребители са водили съвсем нормален живот. В Англия и САЩ наркотиците са регламентирани едва по време на Първата световна война и то в името на "националната сигурност". Преди това кокаин, морфин или хероин са се купували в най-близката аптека.

Бандитизъм, тероризъм, регулация

Производството и продажбата на нелегална дрога е един високо организиран бизнес, чиито последствия засягат цялото общество. Огромните печалби корумпират институции и разрушават биографии. А на много младежи от западналите градски квартали трафикът на дроги изглежда като многообещаваща кариера, която ги приобщава към една насилническа бандитска култура.

Не само в Афганистан огромните печалби от наркобизнеса дават съществен принос за финансирането на терористичните мрежи. Несъмнено терорът ще продължи да ни застрашава, без значение каква стратегия ще възприемем в наркополитиката. Но драматичното падане на цените на дрогите, като неизбежно следствие от легализирането им, ще пресуши много от финансовите източници на тероризма.

Необходима е не някаква либертистка утопия, при която държавата изобщо не я е грижа за индивидуалното поведение на хората. Изисква се преди всичко трезво изчисление на ползата и вредата от различни варианти на държавна намеса. Мащабите на проблема навеждат на извода, че няма да е достатъчно само декриминализирането на наркопотреблението. Цялата верига от производството до продажбата трябва да се извади от досегашната сенчеста сфера и да се подложи на държавна регулация.

Един хубав ден...

Но най-важна на този етап е промяната в мисленето. Налице са обнадеждаващи признаци, че в редица важни страни като Аржентина, Бразилия и Мексико вече е в ход промяна на парадигмата; бившият бразилски президент Кардозу обяви за изгубена войната срещу дрогата. Това прозрение е важно, защото бързо развиващите се страни носят най-тежкото бреме на тази война.

Същевременно би трябвало да е ясно, че без промяна на правителствено равнище в богатите страни, и преди всичко в САЩ, безплодният глобален поход срещу дрогата ще продължи както досега. Вероятността политическата класа на Америка да се откаже от този курс в близко бъдеще клони към нулата. Но все пак можем да си помечтаем как един хубав ден президентът Обама, който призна, че като млад се е друсал с кокаин, ще набере кураж и ще повдигне въпроса докога Америка и светът могат още да си позволяват абсурдната "война срещу дрогата".