За трети път в рамките на шест месеца американският президент Джордж Буш ще направи опит отново да задвижи мирния процес в региона. При нормални обстоятелства това би бил един обнадеждаващ знак, ако тази ангажираност не идваше в самия край на втория мандат на Буш и ситуацията в региона не беше далеч от нормалното. Вместо да короняса края на управлението си, стимулирайки мирния процес, Буш рискува много: не само че поставя на карта малкия напредък, постигнат през последните месеци, но също така рискува да бъде загубено и последния остатък от доверието във възможностите на Вашингтон все пак да постигне успех в подпомогането на мирния процес.

Официалната причина за посещението

са тържествата по случай юбилея на Израел и навършването на 75 години от двустранните отношения със Саудитска Арабия. Трите най-важни партньора на САЩ в региона са именно Израел, Саудитска Арабия и Египет. Без тях дори малкият напредък в кризисното положение в Палестина би бил невъзможен. Но за да постигне реален успех, американският президент трябва да направи повече от чистата демонстрация на протоколно приятелство. И е доста съмнително дали той е готов и в състояние да стори повече.

Така Буш пропусна по време и на двата си мандата да накара Израел да промени държанието си спрямо Палестина и безрезервно прие и позволи както на Ариел Шарон, така и на наследника му Ехуд Олмерт да се придържат към избраната от тях политическа линия, без да се съобразяват с нищо и никого. А тази линия продължава и през последните 6 месеца.

Положението в региона се усложни допълнително

от факта, че в ивицата Газа управляват ислямистите от Хамас и че между тях и Израел замалко да се стигне до открита война. И тук липсваше миротворната намеса на Вашингтон. Вероятно защото Буш, както и Олмерт, е на мнение, че подобни групировки, както и Хисбола и талибаните, трябва да бъдат убеждавани единствено със сила. А резултатите от тази политика са видими.

Вместо да задвижи един реален мирен процес в региона, сега американският президент се надява до края на годината поне да бъдат очертани границите между Израел и Палестина. Това би трябвало да е лесна задача, защото според международното споразумение тези граници са същите от 1967 година. Дали обаче Израел ще признае това, по-скоро е съмнително. Но дори да се постигне съгласие по споразумението, остава въпросът кога Израел ще се съобрази с тях и кога тези граници ще станат част от новата палестинска държава.

Въпрос, на който Джордж Уокър Буш със сигурност няма отговор.