В САЩ президентският мандат продължава четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител и стои начело на изпълнителната власт, в чиято система са заети над 4 млн. души. Президентът носи отговорност за прилагането на гласуваните от Конгреса закони. Като най-високопоставен дипломат той може да приема посланици и да признава държави.

Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, съдиите във Върховния съд, както и министрите в кабинeта си - но само със съгласието на Сената.

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за състоянието на нацията. Президентът няма право да внася законопроекти, но по време на речта си може да посочва цели и приоритети. По този начин той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с две трети мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1530 случая на наложено от президента вето. От тях едва 112 са били успешно преодолени, което се равнява на малко над 7%.

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дефинират ясно каква реална власт притежава президентът. Ако например не желае да наложи вето, но въпреки това не иска да подпише даден законопроект, той може да прибегне до един трик - така нареченото "джобно вето", което не може да бъде преодоляно от Конгреса.

Президентът може да издава укази, т.нар. "Executive Orders", които и без одобрението на Конгреса имат силата на закон. Съдилищата обаче могат да ги касират, а Конгресът може да им противодейства със съответни контразакони. Освен това всеки нов президент може да отменя указите на предшественика си - както направи Джо Байдън с въведената от Доналд Тръмп забрана за влизане на мюсюлмани в страната.

Президентът има право да договаря споразумения с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от две трети. Това може да се избегне, ако президентът сключи специален вид споразумение, за което не се изисква одобрението на Конгреса. Такива споразумения са валидни, докато Конгресът не ги оспори.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Макар че президентът може да изпраща войски в конфликтни зони и без одобрението на Конгреса, разпоредбите по този въпрос са мъгляви. Така например Конгресът се намеси във Виетнамската война със закон. С други думи: президентът запазва някои правомощия само докато Конгресът не се намеси.

Ако президентът злоупотреби с правомощията си или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по импийчмънт. Дотук е имало три такива опита - срещу Андрю Джонсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Нито една от трите процедури по импийчмънт не е довела до сваляне на президента.