От главоболие, обриви и припадъци до диабет, астма и ракови заболявания: пестицидите тровят, но употребата им по света нараства - с катастрофални последици и за човека, и за природата. Ето фактите:
Реклама
Мащабите на проблема чертае специален доклад: документът от 50 страници носи името „Пестициден атлас". В него експерти от германската Мрежа за действие срещу пестицидите (PAN Germany), от фондация „Хайнрих Бьол", от Съюза за екология и защита на природата, както и от международното списание "LE MONDE diplomatique" осветляват темата от всички страни. Не спестяват и факта, че използването на пестициди е бизнес за милиарди, който нанася вреди и на хората, и на природата.
Пестицидите увеличават риска от рак
Според научно изследване, публикувано в специализираното издание Public Health, годишно от отравяния с пестициди се разболяват 385 милиона души, занимаващи се със земеделие. Симптомите на натравяне с пестициди са отпадналост и умора, главоболие, повръщане, разстройство, кожни обриви, нервно разстройство, изпадане в безсъзнание. При тежко натравяне е възможно дори да настъпи сърдечна, белодробна или бъбречна недостатъчност. От натравяне с пестициди годишно по света умират около 11 000 души, работещи в селското стопанство.
Най-много хора страдат от натравяния с пестициди в южното полукълбо: в Азия има общо 256 милиона души с такива натравяния, следват Африка със 116 милиона и Латинска Америка с 12,3 милиона потърпевши. В Европа те са значително по-малко - общо 1,6 милиона души в западната и в южната част на континента.
Няколко са причините за концентрацията на отравянията с пестициди в южните региони на планетата: от една страна там се използват и силно отровни пестициди, които в Европа са забранени, а от друга страна хората, които работят в тези региони в селското стопанство, не разполагат с адекватно защитно облекло, нито пък са добре информирани за опасностите.
Според доклада пестицидите се разнасят от вятъра на стотици километри разстояние от мястото на тяхната употреба. А последиците са за всички, защото отровата прониква в реките и в подпочвените води, измират насекоми, птици и водни животни.
При хората пестицидите предизвикват и хронични заболявания. „Проучвания доказват връзка с болестта на Паркинсон, с диабет тип 2 и с определени ракови заболявания", казва аграрната инженерка Сюзън Хафманс от PAN Germany. Пестицидите са свързвани и със заболявания като астма, с различни алергии и смущения в производството на хормони, както и с малформации на плода, добавя експертката.
Продажбата на пестициди е доходоносен бизнес. Според „Пестициден атлас" четирите най-големи производители - швейцарско-китайският концерн Syngenta, германските Bayer и BASF, както и американският Corteva, са реализирали през 2020 година общ оборот от 31 милиарда евро. През последните години продажбите на пестициди са нараствали с по около 4 процента на годишна база.
За увреждания на здравето или за екологични щети производителите обикновено не плащат нищо - освен в случаите на успешни съдебни искове. Както в САЩ, където 125 000 пострадали от използването на пестицида Roundup, чиято основна съставка е именно глифозат, спечелиха дело срещу концерна Bayer. Независимо от това Bayer и сие продължават да продават силно отровни пестициди, включително и такива, които са забранени в ЕС, тъй като са много опасни.
В същото време актуално проучване в Германия сочи, че мнозинството от младите хора на възраст от 16 до 29 години желаят земеделие, което не вреди на водите, почвите и насекомите и произвежда без синтетични пестициди. Пълна забрана на пестицидите до 2035 година и активно подпомагане на земеделците за преминаване към екологично производство искат 63 на сто от участниците в допитването.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Как аграрните субсидии вредят и на природата, и на човека
ЕС инвестира по около 60 млрд. евро в аграрния сектор. Ползите обаче са съмнителни, защото най-големите ферми получават и най-много пари. А масовото животновъдство и земеделие разсипват околната среда и човешкото здраве.
Снимка: picture-alliance/Forum Moderne Landwirtschaft/S. Lüdtke
Който има много, получава още повече
Големите аграрни стопанства, които работят на индустриален принцип, получават средно по 267 евро субсидии на хектар. А все повече дребни фермери се отказват. Колкото по-голямо е едно аграрно стопанство, толкова повече субсидии получава - критикува новият Аграрен атлас, публикуван от екологичната организация BUND, близката до Зелените фондация „Хайнрих Бьол“ и вестник „Le Monde diplomatique“.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Kahnert
Нитрати в питейната вода
Обширни земеделски площи се пренаторяват – количествата на използвания оборски тор често са толкова големи, че изобщо не могат да се поемат от растенията. В резултат на това в подпочвените води на Европа все по-често се откриват нитрати, чиято концентрация надвишава максимално допустимите в ЕС 50 милиграма на литър.
Снимка: Imago/J. Koehler
Пестициди има дори в косата
От 15 години насам общият оборот от продажбите на пестициди в Европа остава почти непроменен. Остатъци от общо 15 вида пестициди се откриват в косите на хора от шест европейски държави, изследвани по поръчка на Зелените в Европарламента. Навярно резултатите и в останалите 22 страни от ЕС не са по-различни.
Снимка: picture-alliance/dpa/J. Kalaene
Щети от климатичните промени
Селското стопанство в ЕС понася огромни щети от климатичните промени, но от друга страна и самото то допринася съществено за глобалното затопляне. След производството на електроенергия и транспорта, селското стопанство е третият най-голям замърсител на атмосферата с парникови газове. Индустриализираното животновъдство и прекомерната употреба на торове са двата основни проблема.
Снимка: S. Hasselmann
Когато храната разболява
Всеки втори гражданин на ЕС има наднормено тегло, а почти всеки шести страда от затлъстяване. Европейците консумират прекалено много и нездравословни храни, а индустриализираното селско стопанство насърчава тази тенденция. Въздействието на използваните пестициди, хормони и антибиотици върху здравето на потребителите все още не е достатъчно проучено.
Снимка: picture-alliance/Helga Lade Fotoagentur GmbH, Ger
Нехуманни условия за животните
Масовото животновъдство в страните от ЕС има твърде тъмни страни – отношението към отглежданите животни е всичко друго, но не и хуманно. Голяма част от европейските потребители са готови да плащат по-високи цени за защитата на животните в селското стопанство. Почти никъде в Европа условията за отглеждане на животните обаче не са твърде хуманни.
Снимка: DW/O. Pieper
Експлоатация с европейски пари
В испанската провинция Алмерия има гигантски парници за плодове и зеленчуци. Работниците там най-често са нелегални мигранти, които получават мизерно заплащане, нямат социални осигуровки, нито прилични условия за живот. Благодарение на европейските аграрни субсидии и експлоатацията на техния труд, зеленчуците, произвеждани в Алмерия, са дори по-евтини, отколкото тези от Африка.
Снимка: DW
Опустошителни въздействия
Аграрната политика на ЕС оказва опустошително въздействие над околната среда. Тропическите гори в Латинска Америка и Азия се изсичат, за да се отглежда соя за фураж. През 2017 година над 40% от износа на птиче месо от ЕС е бил предназначен за държавите, южно от Сахара. Тамошните фермери обаче не могат да се конкурират със субсидираните аграрни продукти от ЕС.
Снимка: picture-alliance/R. Chalu
Каква ще е бъдещата аграрна политика?
Европейската аграрна политика се преработва на всеки седем години. В момента се водят преговори за аграрната реформа през 2021 година. Аграрната индустрия лобира в Брюксел на пълни обороти. Сдруженията на потребителите и защитниците на животните също искат да участват в определянето на общата аграрна политика, но влиянието им е скромно.