Стефани Честър си представяше раздялата със студентския живот по друг начин. Първо голямо парти, а след това пътуване до Франция, Италия, а ако остане време - и до Швеция. Пътуването обаче ще трябва да почака, защото Стефани няма пукната пара. Тя е затънала в дългове. Скъпото следване е "изяло" всичките й спестявания.

По време на следването Стефани работи почасово като келнерка. Това обаче не й носи много пари. Тя е принудена да вземе студентски кредит, за да може да плаща високите студентски такси. Университетът Джорджтаун във Вашингтон например изисква годишни такси до почти 50 000 долара. Оказва се, че след дипломирането си Стефани има дългове в размер на над 85 000 долара. През есента е падежът на първата вноска. Дотогава тя трябва да си намери работа. За висшистите в САЩ обаче намирането на работа се оказва все по-трудно начинание. "Вместо да се наслаждавам на Европа, трябва да пиша молби за кандидатстване за работа", оплаква се тя.

Американският студент - с 25 250 долара дългове

Много от американските абсолвенти споделят нейната съдба. По данни на Министерството на образованието в САЩ 94% от завършилите бакалавърска степен напускат университета с дългове. Средностатистически всеки американски студент има дългове в размер на 25 250 долара. През миналата година общите студентски дългове са надскочили границата от един трилион. За следващите години наблюдателите прогнозират изостряне на ситуацията. Причината: записалите се в държавните университети през 2012 година трябва да плащат средно със 75 процента повече, отколкото преди десет години. В и без това скъпите частни университети студентските такси са се покачили с една трета. В същото време държавната финансова подкрепа за университетите е намаляла - с почти една четвърт от 2001 година насам.

Перспективите не са никак розови. Някои експерти предупреждават, че непогасените студентски заеми може да предизвикат следащата финансова криза в САЩ. Последните данни от трудовия пазар също не са никак обнадеждаващи. Квотата на безработните абсолвенти е около 9%, или с цял процент над средната за страната. Само 53% от назначените на работа висшисти се радват на пълен работен ден. Останалите са принудени да се задоволят с по-малко работни часове. Това оказва негативно влияние върфу конюнктурата. Защото човек с празен портфейл не може и да харчи. Доскоро американската икономика разчиташе и на добре печелещите млади вишисти. Сега обаче учени от университета в Ню Джърси са изчислили, че 40% от абсолвентите не могат да си позволят по-големи покупки като кола или жилище.

Към тези 40% спада и Стефани Честър. "Дори да си намеря работа, първо дълги години трябва да погасявам дълговете си", казва тя. За разлика от собствениците на къщи, които изгубиха всичко по време на кризата с недвижимите имоти, неплатежоспособните студенти не могат да обявят лична несъстоятелност. 

По данни на Министерството на образованието в САЩ само 38 процента от студентските заеми се погасяват редовно. Преди 5 години този процент беше 46. Голяма част от висшистите подават молби за отсрочка или престават да изплащат месечните вноски, поясняват от министерството.

Може да стане още по-скъпо

Сенаторът от демократическата партия Хенсън Кларк внесе законопроект в Конгреса, който трябва малко да облекчи положението на засегнатите висшисти. Проектът предвижда абсолвентите, които намерят работа и в продължение на десет години внасят 10% от заплатата си за погасяване на заемите, да бъдат освобождавани от остатъка до една горна граница от 45 000 долара.

Освен това 55-годишният сенатор демократ иска да замрази лихвите по държавните студентски заеми на ниво от 3.4 процента. "Ако това не бъде прието, основният лихвен процент ще се повиши до 6.8% и ситуацията ще стане катострофална", казва той. Републиканците, които имат мнозинство в Камарата на представителите, са против законопроекта.

АГ, ДПА, ФО, К. Цанев, Редактор: М. Илчева