Често емигрантските истории представляват печален разказ. Като този за 29-годишната Ина Кусан. Счетоводителката от село Устешко, Западна Украйна, се омъжва и първоначално е щастлива. Със съпруга си Борис, току-що завършил следването си, кроят планове да спестяват за къща. Разбира се - на село, защото там имотите са по-евтини от тези в града. В Украйна обаче една средна заплата не стига за нищо и Борис започва работа в каменоломна - за да си докарва нещо допълнително. Когато по-късно в семейството се ражда дъщеря им Ирина, парите вече съвсем не стигат. Така Ина решава да замине за Германия, където да работи (нелегално) като чистачка и домашна прислужница.

Милионна армия от емигранти

След залеза на Съветския съюз Украйна затъва в постсъветското тресавище. Старите елити оцеляват във властта, а демократичният порив и мирната "оранжева революция" от 2004 г. претърпяват поражение. Според активистката Олга Замборска от Организацията на украинските емигранти, много украински деца са лишени от майчински грижи, тъй като майките им са принудени да се грижат за чужди деца в Германия или да чистят чужди жилища.

Броят на населението бележи непрекъснат срив - от 52 милиона през 1992 г. на 46 милиона през 2010-та. По груби преценки в Португалия днес има 150 хиляди украинци, а в Испания и Италия украинските мигранти вече са толкова много, че има нужда от откриването на училища за децата им, в които да се преподава на майчиния им език.

Живот в стрес

Експертите са единодушни, че младите ще продължат да бягат от Украйна. Докато в страни като Чехия, Полша и Унгария след края на комунизма средната продължителност на живота започна да се увеличава, то в Украйна и Русия тя продължава да спада. Според проф. Ела Либанова от Института за демография и социални изследвания към Украинската академия на науките, това изобщо не е изненадващо, тъй като „който в Украйна има работа, той работи под огромен стрес, а който няма - търси спасение в алкохола".