Мнозина смятат, че изходът от кръвопролитните битки, които се водят из цяла Сирия, ще се реши в крайна сметка в Дамаск, макар че това ще е изключително трудно. Дамаск е здраво в ръцете на брутално действащия режим - в столицата са най-строго охраняваните арсенали на силите за сигурност. И все пак не е невъзможно крайната битка да е в Дамаск. Свободната сирийска армия, сформирана първоначално в защита на демонстрантите срещу режима, междувременно не само се разрасна, а и успя да проникне до центъра не столицата и да атакува правителствените части.

Революцията вече има своите герои

Свободната армия може да разчита на значителна подкрепа от жителите на Дамаск, които стояха зад бунта от самото начало и се солидаризираха с преминалите на страната на бунтовниците офицери и войници. Подобно на много други сирийски градове Дамаск се разбунтува срещу режима още от самото начало. И стана арена на протести, макар и не толкова масови, колкото би могло да се очаква в един голям град. Стотици млади хора участваха в символичните демонстрации под лозунга “Стига убийства, искаме да изградим страна за всички нас”.

Правеха всичко това с риск да бъдат арестувани, малтретирани, измъчвани, убити. Стотици студенти бяха измъчвани в затвора в продължение на месеци, мнозина дадоха живота си в борбата срещу режима. Днес всеки сирийски град, всяко селище и квартал имат своите мъченици и своята славна история на революцията.

И столицата се превърна в арена на битки

В последните седмици Дамаск все повече привлича вниманието. В град Дума, разположен недалеч от сирийската столица, битките между армията на Асад и въоръжената опозиция достигнаха застрашителни мащаби. Градът, който минава за бастион на протестите, бе подложен на ожесточен обстрел от страна на правителствените части. Повечето му жители вече са го напуснали и днес Дума е като миниатюрно копие на из основи разрушения Холмс.

На 20 юли, малко преди началото на Рамадана, големи части от Свободната сирийска армия атакуваха Дамаск от няколко посоки и успяха да нанесат удари по центровете на властта, силите за сигурост и тайните служби. Така Дамаск на свой ред се превърна в огнище на конфликта. А това, че Свободната сирийска армия проникна до самия му център, силно притисна режима, тъй като и най-важните му институции се оказаха уязвими.

Времето на режима изтича

Режимът бе атакуван пряко и реагира на тази атака с още по-упорита решимост да унищожи опозицията в Дамаск. И макар Свободната сирийска армия да не удържа позициите си и се оттегли, както заяви, от тактически съображения, с пробива си тя все пак оповести началото на последната битка. Така го възприе и режимът, който отговори с драконовско изличаване на всяка съпротива и безогледно избиване на невинни хора. Тази битка ще продължи и най-вероятно ще прерасне в гражданската война, с която режимът отдавна заплашва.

Режимът още не се държи. Но в привидната му сигурност вече ясно личат пробойните. Бруталната съпротива на управляващите, вкопчили се в оцеляването си със зъби и нокти, всява у сирийците ужас и смут. Само че все едно дали последната битка вече е започнала или не. Може да изтече още много време, докато настъпи. Но тя ще настъпи.

Автор: Ф. Хадад, Б. Рачева; Редактор: Б. Михайлова