1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Дискриминират българите?

14 май 2012

България и Румъния са единствените държави в ЕС, чиито граждани все още нямат достъп до пазарите на всички страни-членки. Означава ли това, че макар и европейци, българите са хора втора ръка на трудовия пазар в ЕС?

Снимка: Fotolia

Наскоро българските евродепутати Метин Казак и Ивайло Калфин се активизираха в Европарламента около темата за трудовата мобилност на българи и румънци.

Българите търсят работа в други страни по очевидни причини. Другаде в ЕС плащат по-добре, безработицата не се усеща толкова жестоко, добре квалифицираните специалисти откриват доста повече възможности за реализация, казва Калфин.

Една трета от Европа - затворена за български труд

В момента българските граждани могат да работят без разрешения за труд в Гърция, Дания, Естония, Исландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Чехия, Швеция. В тези държави българите могат свободно да си търсят работа, да се регистрират в бюрата по труда и да получават съдействие за намиране на работа. За работа в осем европейски държави обаче - Австрия, Белгия, Ирландия, Люксембург, Малта, Холандия, Великобритания и Франция - българските работници все още се нуждаят от разрешение. От 1 януари 2012 г. влязоха в сила облекчения за достъпа до германския трудов пазар за български и румънски специалисти, но разрешителната процедура остава. От 1 януари 2014 г. трудовите пазари в тези страни трябва окончателно да се отворят за българите.

"Двойният стандарт е факт"

Независимо от това дали един пазар е отворен за българи или не, пред българските гурбетчии възникват доста препятствия. Например - езиковите бариери и признаването на българските дипломи, обяснява българският евродепутат Метин Казак. Но и обществените нагласи в „стара” Европа също затрудняват достъпа на трудовите мигранти от България до европазарите. Българите всъщност допринасят за икономическото развитие на западноевропейските страни, въпреки това обаче двойният стандарт към тях е факт, смята депутатът. Според него държавите-членки дискриминират европейските трудови мигранти от Румъния и България и семействата им по национална принадлежност. Дори децата на трудовите мигранти нямат еднакъв практически достъп до основно образование и професионално обучение.

Горди собственици на белгийски фирми във фалит

Понякога гурбетът носи не големи пари, а големи проблемиСнимка: picture-alliance/dpa

Все по-често българи, които търсят работа в Европа, стават жертва на измами и злоупотреби. Понякога, за да получат легално разрешение за трудова заетост, българи регистрират съвместни търговски дружества с местни хора, които обаче в отделни случаи ги мамят. Казак разказва за един българин, който търсел вратичка да остане в Брюксел. Човекът приел да стане съдружник на белгийски бизнесмен, ала в крайна сметка се оказал „собственик” на фирма с дългове, прехвърлени му от от белгиеца.

Наравно с другите още догодина?

Така че, макар и граждани на Европа, българите реално са втора ръка на трудовия пазар в Евросъюза, обобщава Метин Казак. Българският евродепутат се надява деформациите да бъдат премахнати. За да стане това, страните с ограничен достъп до пазара на труда за българи и румънци просто трябва да отворят своите пазари още преди крайния срок, призовава Казак. На 29 март по предложение на български и румънски евродепутати Европарламентът вече прие съответна резолюция. Идеята е всички европейски държави да отворят пазарите си за българи и румънци преди предвидения краен срок - 31 декември 2013 година. Според Метин Казак Брюксел може да ускори процеса. А това означава, че бариерите пред тръгналите на гурбет в Европа може да паднат още в началото на следващата година.

България сама прогонва специалистите си

Ивайло Калфин добавя още нещо важно: държави с добро висше образование, като Германия и Великобритания, много по-лесно признават чуждите дипломи. Според Калфин страните с най-слабо образование в Европа имат и най-много изисквания при признаване на дипломите и квалификациите, получени другаде. Българският евродепутат дава за пример Гърция, Кипър и България, където процедурата за признаване на чужда диплома трае минимум половин година и струва 500 лева. Но това вече е не европейски, а собствен "принос" в задържането на българи далече от родината.

Автор: А. Ненкова, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ