На 26 октомври измервателните станции показаха, че Белград е градът с най-замърсения въздух в света, следван от Сараево. При това столиците на Сърбия и Босна и Херцеговина не са изключение: властите в тези страни посочват, че това е обичайно за началото на зимния отоплителен сезон, и че и в други градове от Западните Балкани картината е същата. По този начин те се опитват да успокоят населението, че няма причина за паника, и че високите стойности на замърсяване на въздуха са нещо напълно обичайно за този сезон. 

Властите омаловажават проблема

Отговорните институции в Сърбия, Хърватия и Босна и Херцеговина не правят нищо, или мерките са недостатъчни, за да се справят с проблема. Според Радомир Лазович от гражданската инициатива „Не оставяйте Белград да се задуши“, често дори те работят срещу по-добрата информираност на обществото. Той дава пример със завода за изгаряне на отпадъци, който се строи в близост до Белград. Въпреки че Европейската инвестиционна банка е отказала финансиране, тъй като проектът не отговаря на стандартите, приети от Сърбия като страна-кандидатка за членство в ЕС, изпълнението му продължава. 

Омаловажаването на проблема, представян от властите за някакво "перманентно появяващо се замърсяване", е опит от тяхна страна да успокоят гражданите, казва Лазович. Това той определя като "бягство от реалността". Не можеш да твърдиш, че замърсяването просто се случва - това не отговаря на истината. "Винаги има източници на това замърсяване и възможности то да бъде ограничено“, казва още той.

Газ вместо въглища

Докато в много градове на Балканите качеството на въздуха е особено лошо през зимния сезон, в босненските градове Зеница, Тузла и Лукавач замърсяването е целогодишно. За това алармира Самир Лемес от гражданското обединение „Еко Форум Зеница".

„Собствениците на индустриални съоръжения почти не инвестират в нови технологии, които биха понижили емисиите. Всички предишни инвестиции в такива технологии бяха спрени от войната през 1990-те години, а последвалата приватизация не подобри с нищо ситуацията“, казва Лемес.

Доказателство за думите му откриваме в статистиката. През 2018 година концентрацията на вредни емисии във въздуха на Зеница, център на металургията в Босна и Херцеговина, надвишава нормите през цели 252 дни от годината - при разрешени три дни от годината. 

Сараево също редовно е в класациите на градовете в Европа с най-замърсен въздух. Босненската столица се намира в котловина, а положението се утежнява допълнително от масовото горене на въглища за отопление. Още през 70-те години на миналия век управата на града започва да газифицира отделните квартали, което намали значително концентрацията на серен диоксид и сажди във въздуха, припомня Лемес. Но подобрението не продължило дълго: нарастването на трафика и високите цени на газа, заради които голяма част от гражданите и днес избират да се отопляват на твърдо гориво, са основните причини за влошаващите се показатели. Друг фактор са хаотичното изграждане на многоетажни жилищни постройки и многото частни имоти без централно отопление. „Зелените площи също са малко", допълва Лемес.

Последствията - множество заболявания

Така гражданите са обречени да дишат мръсен въздух. Един от тях е Ненад от Сараево, който от години страда от астма. „За нас, хронично болните, зимният сезон е мъчителен. Най-лошото е, че при смог ние не можем да се придвижваме свободно. Но трябва някак да стигнем до работа. Или до лекаря“, споделя той.

Качеството на въздуха причинява здравословни проблеми и в съседна Хърватия. Според директора на Педиатричната болница в Загреб, лекуваща болести на дихателната система, до 15 години половината от населението ще страда от алергии. „Замърсяването на въздуха вреди на лигавицата и, в комбинация с алергиите, предизвиква алергични възпаления“, предупреждава той.

Въпреки че от пет години Хърватия е членка на Европейския съюз, нивата на замърсяване в страната не са се подобрили в сравнение с останалите държави в региона. Градовете по крайбрежието се радват на по-добро качество на въздуха - благодарение на географското си положение. Във вътрешната част на страната обаче, в това число и в столицата Загреб, допустимите норми редовно биват надвишавани. 

Ефективни мерки има, някой трябва да ги приложи

Според Самир Лемес от „Еко Форум Зеница“, лесно решение на проблема няма. Той смята, че има нужда от пакет от мерки, които да атакуват едновременно различните проблеми. „Промишлеността се нуждае от технологии и филтри, за да намали емисиите. Общественият транспорт трябва да се подобри и да стане по-достъпен. Трябва да се работи и за по-добра изолация на сградите, за да се намали изразходваната за отопление енергия“, казва той.

Освен това силно замърсяващите автомобили трябва да бъдат спрени от движение, а използването на въглища за отопление също трябва да бъде ограничено. „Не живеем в 19-и, а в 21-и век. Вместо да откриваме нови блокове на въглищните централи, имаме нужда от повече възобновяеми източници“, твърди Лемес. И още нещо: не е нужно тепърва да откриваме нови решения, тъй като много други страни имат натрупан положителен опит вече. Само трябва да бъде приложен.