В центъра на експозицията, представяна в Лувъра, стоят не завоевателните походи на Александър Велики, а едно малко царство в северната част на Гърция: антична Македония. "Бащата на Александър - Филип Втори - е имал изключително влияние", разказва кураторката на изложбата Софи Дешампс. "Благодарение на проведената от него реформа синът му Александър поема към победоносните си походи. Точно Филип Втори изобретява така наречената фаланга - правоъгълна бойна формация. Нейните многобройни бойци били въоръжени със "сариси"- над петметрови копия. Това помага на Александър да се превърне по-късно във "Велики"", обяснява Софи Декамп.

Късното откритие на Древна Македония

Някои от тези сариси са изложени в Лувъра заедно с други бойни оръжия от четвърти век пр. Хр.. Те, също както и по-голямата част от експонатите в тази изложба, са открити доста късно при археологически разкопки на гробове от Древна Македония. Най-бляскавият приемр в това отношение е корона, съставена от 114 златни дъбови клонки. Филигранната изработка е майсторско произведение на изкуството, открито едва през август 2008 година в днешна Вергина, намираща се в Северна Гърция, в гроб под пазара на първата столица на Македония.

Вярно, че първите археологически разкопки на територията на Антична Македония започват още през 19-ти век. Истинското богатство на древната държава обаче става известно едва в края на 20-ти век. Едва тогава са открити царските гробове, един от които на Филип Втори. Едва тогава чуждестранните изследователи, а и Гърция проумяват, че исторически богатства има не само в южната, но и в северната гръцка част.

Кой е виновен за лошия имидж?

Причините за късното откритие на Древна Македония са многобройни. Жителите й издигали къщите и храмовете си не от мрамор, а от малотрайни материали като дърво и тухли. Затова и следите от тях не са много. Дълго време обаче археолозите подценяваха културата на Древна Македония. Затова и разкопките бяха толкова малко. "Впрочем за лошия имидж на древните македонци вина има още древногръцкият оратор Демостен", казва Софи Дешамс:

"Когато през четвърти век пр. Хр. Демостен забелязва, че Филип Втори се превръща в заплаха за Атина, започнал да го нарича пияница и варвар", казва френската историчка.

Многобройните златни и сребърни бижута, корони, скулптури и вази, изложени в Лувъра, разказват друга история, а именно тази на един богат регион с изключително надарени творци.