Германия е мощен магнит за чужденците. През 2012-та стотици хиляди са се заселили във Федералната република, като броят на придошлите в страната е с близо 300 000 по-висок от този на изселниците. Така населението на Германия е нараснало на 82 милиона. Особено привлекателна страната се оказва за източноевропейците. Това става ясно от актуалните данни на Федералната статистическа служба. Според проучванията, най-привлекателни за чужденците се оказват големите градове като Кьолн, Франкфурт и Мюнхен. Същевременно броят на мигрантите в селските региони е останал почти непроменен.

Много българи, гърци и испанци са дълбоко убедени, че Германия е техният единствен шанс за по-добро бъдеще. Безработицата в техните страни е висока, а изгледи за скорошно раздижване на трудовия пазар няма. Мнозина източноевропейци обаче изживяват силно разочарование, когато разберат, че и в Германия не ги посрещат с отворени обятия.

Къде греши Германия?

"Трябва ни нова интеграционна структура", казва Щефен Крьонерт от Института за демография и развитие. Той добавя: "На Германия са й нужни добре квалифицирани чужденци, точно затова трябва да улесним условията за приравняване на квалификацията им с германските стандарти, а и въобще за пребиваване и оставане в страната." Трябва да се премахнат също бюрократичните спънки, поради които чужденците често висят часове наред във всевъзможни служби за всевъзможни документи и удостоверения.

За момента в Германия идват най-вече добре квалифицирани кадри – инженери, специалисти, хора с висше образование. От това печелят както германските фирми, така и цялото общество. "Не бива обаче политиката да е насочена единствено към привличането на висококвалифицираните", предупреждава Щефен Крьонерт. В сферата на услуги като грижата за възрастни и немощни хора например, в която има остър недостиг на опитни сътрудници, не са нужни непременно хора с висок образователен ценз, достатъчна е и средната квалификация.

Знанията по немски език също са важна предпоставка за успешната интеграция на чужденците. "Т.нар. интеграционни курсове, централно място в които заема изучаването на езика, вече не са достатъчни", изтъква Гюнтер Хайнекер от езиковата школа Аrenalingua. Нужни са специализирани курсове, съобразени с онова равнище на езикови познания, което е необходимо на един инженер, лекар, болногледач или келнер, за да се справя добре с работата си.

В много браншове работодателят решава дали да изпрати чуждестранния си сътрудник на курс по немски или не. В други области обаче като здравеопазването например чуждият лекар, болногледач или медицинска сестра задължително трябва "да владее свободно немски език", за да може да работи в германско здравно учреждение.

Кой губи от притока?

"Чужденците, идващи от страни от ЕС, се отличават с това, че работят с усърдие и се интегрират по-лесно в обществото. При тях по принцип няма риск от изолация и изграждане на т.нар. субкултури, на паралелни затворени общества, какъвто нерядко е случаят с мигранти от мюсюлмански семейства", споделя Щефен Крьонерт.

Германия несъмнено печели от притока на чужденци. Губещи в случая се оказват родните страни на мигрантите. Изтичането на квалифицирани кадри от и без друго закъсали или бедни страни като България например има в дългосрочна перспектива крайно неблагоприятни последици за развитието им, и то в много сфери – от икономиката и промишлеността до здравеопазването и пенсионното дело. 

Автор: М. Кох, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева