Случват се и изненади в България. Опитът да се окаже натиск над медия заради критичен материал завърши с оставка. Дали само заради това или роля изигра и изказването на Ваньо Танов - може да се спори. Дали Лъчезар Иванов си подаде оставката или са му я подали - също не е от значение в случая. Важен е фактът и той е положителен, макар някои от управляващата партия да обясняват станалото с наивната добрина на Иванов, който имал склонност да помага наляво и надясно. Очевидно, без особено да се замисля.

Истината боли, но какво от това...?

С оставката обаче се изчерпват и положителните новини. Самият факт, че досегашният заместник-председател на парламента си позволява да иска неизлъчването на филм за свой приятел-митничар, подозиран в необяснимо забогатяване, красноречиво разкрива няколко болезнени истини:

1. Натискът над медиите продължава да се счита за нещо нормално, което може да се уреди "по приятелски". Това схващане е характерно за политическата класа в България като цяло, а не само за сега управляващите. Ръководството на ГЕРБ явно също е пропуснало да изясни на своите депутати и членове докъде се простират разрешените им действия.

2. Няма ефективни механизми за вътрешен контрол срещу корупцията в държавните служби и администрация. Вътрешноведомствените структури за надзор очевидно са "чисто декоративни". Затова МВР се е превърнало в пенкилер, на който вече не му достигат кодови имена за акции.

3. Работата на НАП също повдига немалко въпросителни, след като палатите на митничари по документи излизат "чисти", както в конкретния случай. А де да бяха само митничарите...

Съчетанието от всички тези фактори, плюс слабостта на съдебната власт, предопределят провала на амбициите за обуздаване на корупцията. И без друго обществените нагласи не са от най-благоприятните: чуждестранните програми за обучение на държавни служители, които показват как се разпознават корупционните практики и влияние, предизвикаха в България снизходителна насмешка. А и четвъртата власт - медиите - нерядко предпочитат да кокетничат с властта, вместо да я контролират.

Всички са един дол дренки...

Хвалбите, че оставката на Лъчезар Иванов била свидетелство за новия морал на ГЕРБ, са малко странни. Хората очакваха от тях съвсем друго: създаването на механизми и закони, които да не допускат непозволени намеси и облагодетелстване. Случи се тъкмо обратното: наглият лобизъм рискува да се превърне в онова, с което ще запомним управлението на ГЕРБ.

Затова оставката на Иванов, макар и нужна, е недостатъчна да промени общата резигнация и впечатлението, че "всички са маскари". Това се променя най-трудно, защото изисква сериозен труд и истински реформи на всички нива, от които да се почувстват реални резултати в ежедневието. Отсъствието им започва да се превръща в проблем за ГЕРБ.

Автор: Бистра Узунова, Редактор: Александър Андреев