"Не знам защо, но онова, което е наистина ценно и важно в България, не се изнася навън като информация", казва живеещият в Германия оперен режисьор Владимир Дановски. Оттук и решението му да направи видимa - в буквалния смисъл на думата - една малко позната в чужбина част от новата българска история. През 1943 година България, съюзник на хитлеристка Германия, не изпълнява договореното с Берлин депортиране на евреите. Политици, владици, но и най-обикновени хора се изправят в защита на съседите и приятелите си евреи.

Светци няма!

Този кратък оптимистичен епизод от едно иначе мрачно за България време занимава Владимир Дановски от дълги години. Той самият е от еврейски произход. По време на Втората световна война майка му и баща му - известният български режисьор Боян Дановски, бягат от България първо в Истанбул, а после в Кайро. Някои от роднините на Дановски са сред спасените в България евреи. Техните разкази са първият подтик към сценично-музикалната творба, наречена "Спасението", чиято премиера ще е догодина в Берлин.

Владимир Дановски работи от 10 години над реализацията й. В началото безценна помощ му оказва българският телевизионен журналист Иван Гунчев. Той му помага да се ориентира в архивите, в които се преплитат съдбите на хиляди хора. Българският режисьор решава да ги представи по един необикновен начин. Малцина в България са чували за Лиляна Паница. Името й почти не се споменава в дългите и преплетени с претенции за слава дискусии, посветени на спасяването на българските евреи. Причината е, че Лиляна Паница не заема важен пост. Тя е обикновена секретарка, но не на кого да е, а на човека, който приема с готовност ролята на екзекутор - комисаря за еврейските въпроси Александър Белев. Лиляна Паница обаче предава на представител на еврейската общност важни документи и така спасява живота на много хора.

"Това са факти", казва Дановски. Извън тях, в сферата на предположенията, а и на художествената измислица, е любовната история между Белев и секретарката му. Режисьорът Владимир Дановски обяснява: "Това от една страна е учудващо и смущаващо може би. Точно затова за мен е изключително човешка тази сложност, т.е. тази близост между доброто и злото. В случая може да се каже, че доброто и злото са в едно легло. Това, разбира се, беше нещо, което за произведение на изкуството е особено привлекателно. С други думи: нещата са сложни, светци няма."

Замисленото произведение не остава в рамките на театралната пиеса. Владимир Дановски решава да обвърже текста с музика. Не само защото той самият е музикант по образование и професионалният му живот е силно свързан с операта, но и защото: "Музиката казва повече, отколкото могат да разкажат документите. Това са емоциите, това е подсъзнанието на хората. Това са неща, които с думи не могат да се определят, но които хората усещат силно чрез музиката", казва Дановски.

Идеята му е за музикален потрет на епохата и на страната. Любомир Денев е един от малкото български композитори, които могат да отговорят на претенциите за музикално жанрово многообразие в рамките на едно произведение. Той, известно е, се чувства еднакво добре и като оперен, и като джазов композитор. Музикалната партитура е вече готова и дори представена отчасти пред публика в Германия и Канада:

Едно наранено място

"В музиката има моменти, свързани с православното църковно пеене, разбира се по театрален начин. Има цитати от еврейска музика, има моменти, които са свързани с българския фолклор и други, пак свързани с България, но с традицията на панаирджийските певци, има също шлагери, има джаз..."

Премиерата на цялостното музикално-сценично произведение ще бъде догодина на едно доста особено място: новата синагога в Берлин, пострадала от нацистите и от бомбардировките по време на Втората световна война, разрушена от комунистите в ГДР и възстановена частично от тях. След обединението на Германия еврейската общност успява да изгради напълно синагогата, но старата й част остава завинаги в историята. Днес мястото е само маркирано:

"Това е едно наранено място и точно там ще е премиерата. Ще издигнем временна постройка - инсталация, която по художествен начин ще напомня за това, което е било по-рано, и същевременно ще бъде декор на нашата пиеса."

Извън нея остава фактът, че Александър Белев взема активно участие в депортирането на евреи от Македония, части от която са окупирани по това време от България. Според режисьора Владимир Дановски целта му е била да се фокусира върху българската общественост и нейната съпротива: "Струва ми се, че тогава в България е имало нещо, което днес търсим: гражданско общество", казва Владимир Дановски, автор и режисьор на музикално-сценичното произведение "Спасението".

Автор: Маринела Липчева-Вайс

Редактор: Даря Попова-Витцел