Тя следва архитектура, макар да прилича на ученичка. Качва се в трамвая, дребничка и натоварена с торби и буквално се строполява на първата седалка. Познавам я само отдалеч, но бих била щастлива да я познавам и отблизо. Защото в края на всяка седмица тя оставя торбите с храна, която успява да събере заедно с колеги и приятели - кога повече, кога по-малко - в „клошарската колония“ на площад „Журналист“. Не се натрапва никому и не го прави, защото иска да я забележат. А защото е убедена, че невидимото добро също може да се разрастне в мрежа.

Той е почти на 40 години и има малък магазин за плодове и зеленчуци. Магазинът върви прилично вече втора година. Хората от района го познават, той също вече ги познава. Познава и неколцината самотни възрастни хора, които се застояват пред витрината, защото нямат възможност да си купят портокали, банани, дори ябълки. Затова и отвреме-навреме, обикновено в събота привечер, качва на велосипеда си четири или пет торби и ги отнася при „правилните хора“. За Коледа се подготвил по-щедро - към плодовете е прибавил и хранителни продукти.

Има още, и още

Те са младо семейство, което дълго си мечтаеше за дете. Сега ще посрещнат Коледа с две - с момченцето, което тя роди през април, и с момиченцето, осиновено месец преди това, през март. Затова и са приготвили подаръци за всички деца от дома, от който е тяхното момиченце.

Тези три случая могат да бъдат наречени „анонимни“, а познавам и неколцина също така „анонимни“ лекари и стаматолози, които целогодишно „дават рамо“ на свои възрастни колеги, на свои бъдещи колеги – купуват билети за опера и театър, дрехи, храна, плащат курсове, осигуряват учебници.

Публичните случаи не са по-малко радостни: виждаме как деца от цялата страна се самоорганизират, за да подкрепят учениците в Хитрино, как се създават доброволчески групи във Фейсбук, как се събират средства за насъщно важни каузи. В София са отворени пет приюта за бездомници - с топла супа и хляб и покрив над главата за през нощта отец Иван от Нови хан и неговият син също създадоха висока мярка за добротворство и милосърдие. Дори ни заразиха с „традициите на дарителството“.

Малко надежда

Сега, в озарените дни на Рождество, е важно да си припомняме и преговаряме тъкмо тези контрапунктове на разгърналото се и дебнещо насилие наоколо, на кресливата агресия, на човеконенавистническите патоси. Важно е да се зарадваме и на институционализираното дарителство, в каквото се превърна „Българската Коледа“. 

Без да „захаросваме“ картината, без да си я доизмисляме, но и без да подценяваме крайъгълните камъни на хуманността, съпричастието и съчувствието, забелязваме, че и доброто може да е норма - във всеки отделен човек, в общността ни. Не само в бедствия и по празници, а като същност.

Дано.