Валерий Герасимов е смятан за доверено лице на руския президент Владимир Путин и за един от най-могъщите мъже в руската армия. Като шеф на Генералния щаб той всъщност дърпа конците в руската операция в Сирия и играе решаваща роля в конфликта между Русия и Украйна. Герасимов е известен като привърженик на хибридните военни действия, тоест - на такива инструменти като пропагандата, кибератаките и икономическия натиск. На Запад той е спорна фигура. През 2014 година ЕС му забрани да влиза на територията на Общността - най-вече заради ролята му в украинския конфликт.

Доста деликатна работа

И въпреки всичко това този подизпълнител на Путин беше на посещение в Берлин. Във вторник руската делегация, начело с руския външен министър Сергей Лавров, се срещна най-напред с канцлерката Ангела Меркел и външния министър Хайко Маас. След това руснаците продължиха пътуването си към Париж, където имаха среща с президента Еманюел Макрон. Забраната за влизане, отнасяща се до Герасимов, временно беше отменена. С две думи: руската визита беше една доста деликатна работа. Неслучайно предварително никой не знаеше за нея. Тъкмо поради това в момента берлинският политически кошер се е разбунил.

Вярно, да се вдигне забрана за влизане с цел водене на политически разговори не е нещо необичайно - това бе потвърдено от говорител на германското Външно министерство. Германското правителство предварително било уведомило за руската визита и своите партньори от ЕС. И все пак за срещата беше съобщено едва след приключването на разговорите, нямаше декларация, нямаше снимки, нищо. Новина от няколко реда - и толкова.

Експертът по външна политика в партията на Зелените Омид Нурипур критикува както срещата, така и информационната политика на кабинета: "Има определени правила. Когато нарушиш или заобиколиш тези правила и поканиш на посещение човек, чието име фигурира в забранителен списък на ЕС, ти трябва да обясниш както на обществеността вътре в страната, така и на онези, които са участвали в съставянето на списъка, защо си постъпил така. Ние ще търсим отговор в парламента."

Политологът Ян Менцер от Форума за международни връзки и политика по сигурността защитава решението да бъде поканен Герасимов. В интервю за ДВ Менцер обяснява колко трудно е положението, когато "в твоите забранителни списъци присъстват депутати или членове на правителството, от които ти всъщност се нуждаеш, за да намериш реални решения."

Менцер смята, че най-вече руският президент Владимир Путин е дал основния тласък за срещата в Берлин. Според политолога, в момента Русия много държи да има стабилни партньори на Запад. А неуравновесеното поведение на американския президент Доналд Тръмп, включително и по време на срещата му с Путин в Хелзинки, не било оставило у руснаците "особено добри впечатления".

За какво си говориха Герасимов и Меркел?

И докато Русия се стреми към стабилни отношения със Запада, за германската канцлерка на първа линия стои друг въпрос. От Берлин съобщават, че по време на разговорите Меркел е положила усилия за стартирането на нов мирен процес в сирийския конфликт, който ще улесни завръщането на сирийските бежанци в родината им.

Станало е дума и за конфликта в Украйна, около който се очаква раздвижване. Вчера в Берлин са се срещнали и високопоставени представители на четирите държави от така наречената "Нормандска четворка", които преговарят за мир в Украйна. Те са разговаряли за по-нататъшното прилагане на Споразумението от Минск. Обсъжда се евентуалното изпращане на мисия на ООН в Украйна и най-вече въпросът как в източната част от страната може да бъде установен траен мир.