Въпреки кризите, които разтърсват Европа през последните години, германците са доволни от живота си. Днес те са дори по-доволни, отколкото преди кризата. Броят на хората в Германия, които се определят като "много доволни", е нараснал в последните пет години от 53% на 61%. "Това изобщо не е случайно", отбелязва Пол Шрайър от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), по чиято поръчка е изготвено последното проучване за качеството на живота в рамките на Европейския съюз.

Доволни колкото германци обаче са малцина в Европа. В южните страни от континента ситуацията е съвсем различна. Хората в Гърция, Испания и Италия са изгубили не само част от доходите си, но и своята увереност. В тези страни доволството от живота е спаднало с 20% от избухването на кризата през 2007 насам, още повече пък е намаляло доверието на южноевропейците в техните правителства.

Коя нация е най-спокойна и доволна от живота?

Посланието, което ОИСР отправя на базата на резултатите от проучването, гласи: правителствата не трябва да се фиксират само в брутния социален продукт, те трябва да държат сметка и за други фактори, които са важни за благосъстоянието на хората. Такива са например поносимите наеми, справедливото заплащане и шансовете за образование. От проучването на ОИСР става ясно, че по повечето от тези показатели Германия заема по-скоро средна позиция, но въпреки това германците като цяло изразяват задоволство от живота си. Паралелно нараснало е и доверието на гражданите към правителството - от 35% на 42%.

Социологът Щефан Вайк, който от години изследва взаимната връзка между задоволството от живота и доверието към управляващите, е установил, че датчаните живеят много по-спокойно и щастливо от жителите на останалите европейски държави. "Това несъмнено се дължи на относително високите средни доходи, но парите не обясняват всичко", посочва Вайк. В много от европейските страни е установено, че от едно определено ниво на благосъстоянието нататък задоволството на хората не се увеличава, дори и доходите им да растат. Т.е. за отношението на датчаните към живота трябва да има и други причини - не само материални, но и обществени. Вайк е убеден, че обяснението е във високото доверие, което датчаните изпитват към държавата и държавните институции - именно то им позволява да се справят по-добре и с икономическите проблеми. Те знаят, че дори и да изгубят работата си например ще могат да си намерят нова.

На Изток цари скептицизъм

На точно обратния полюс са настроенията в Полша, Чехия и другите източноевропейски държави. "В бившите социалистически страни хората изпитват по-малко доверие към демократичните институции и са особено недоволни. Те са по-недоволни, отколкото би могло да се предполага на базата на материалното им положение", посочва Вайк.

Германия, както излиза от проучването на ОИСР, клони за момента по-скоро към датския, отколкото към полския модел. Нарастващото задоволство от живота поражда по-високо доверие към правителството и обществената администрация, което на свой ред се отразява положително на отношението към живота.

Същевременно в южната част на Европа икономическата криза би могла допълнително да влоши нещата, предполагат от ОИСР. "Най-вече високата младежка безработица е в състояние да нанесе трайни щети на тези страни, опасява се Шрайер". Той казва: "Тъй като на младите хора им е все по-трудно да се устроят на пазара на труда, тези държави на практика губят своя човешки капитал. Младите нямат възможност да натрупат опит и впоследствие биха се оказали неподготвени".