Във всички партии предстоят някакви промени, но не и в ДПС. Парадоксално, но именно този извод се налага след като в ДПС настъпи най-съществената мениджърска промяна за изтеклите 20 години - Касим Дал подаде оставка от ръководния орган на Движението. Това не е игра ва-банк от страна на Касим Дал. Това е просто знак, че Дал не е съгласен да напусне политическата сцена мълчаливо. Иначе казано - Доган и странното му полупартийно образувание отново са победители.

Мълчанието на Дал

Касим Дал не е от нивото на всички предишни политици, напускали ДПС, той е много по-висока топка. Първо, не е работил за ДС, второ, създал е нелегална организация още четири години преди да падне Живков, трето, той е последният съучредител на ДПС, останал да работи с Доган и след 1990 година. И най-вече четвърто - Касим Дал не е бил свързван със скандали, с намеци за корупция, с дребни или големи политически предателства. Ако в цялото ръководство на ДПС изобщо имаше някой, който можеше да си спомни какво значи „права и свободи“, това беше точно Касим Дал.

Когато човек от този ранг подаде оставка и обвини лично лидера на партията си, би следвало да се направи много сериозен извод за това, че Доган най-после си е отгледал и опозиционна фракция. Само че този извод не може да е верен. Той щеше да е верен, ако тази оставка заедно с обвиненията към Доган бяха дошли преди едно или две десетилетия.

Тогава ДПС все още не беше завършило трансформацията си в политическа корпорация, спекулираща с нещастията на един милион български граждани, от които никоя друга партия не се беше поинтересувала човешки. Днес всяко обвинение към Доган е закъсняло и неефективно, ако идва отвътре в партията. Обвиненията към Доган вече би следвало да са работа на съвсем други органи.

През изтеклите 20 години Касим Дал мълчаливо изтърпя редица шокиращи събития, към които се връща едва сега и поднася извинения за своето мълчание. Той не беше чут да коментира работата на Доган за ДС, не е известен с коментари за корупционните скандали, с които е свързвано ДПС, не е коментирал и странното самоубийство на Ахмед Емин в дома на Доган и под носа на Доган.

Сега обаче Касим Дал изброява всичко изброено, като сам казва, че е закъснял. Твърди, че едва преди година е прочел досието на Доган и едва от прочетеното вътре е направил извода, че Доган е зависим политик. Досието на Доган обаче е публично от 13 години насам с малки прекъсвания. Странният срок от една година съвпада само с появата на книгата на Тома Биков, в която обстойно се цитират пасажи от досието на Доган.

"Мъжка секретарка"?

В интервю за „Капитал” Касим Дал твърди, че едва след този прочит е започнал да се връща назад и по нов начин да оценява едно или друго действие на Доган. Касим Дал цитира на няколко пъти както корупцията, така и загадъчната смърт на Ахмед Емин. Ако съчетаем интервюто с обръщението му към организационните структури на ДПС, и преброим кое старо, но драматично събитие Касим Дал цитира най-често, то е случаят с покойния Ахмед Емин - довереното лице на Доган, което Доган посмъртно определи като „мъжка секретарка“. „Всички бавно и полека се превръщаме в мъжки секретарки“, казва Касим Дал. Но очевидно не са всички, щом един надава глас, макар и с голямо и непростимо закъснение.

Автор: Татяна Ваксберг, Редактор: Александър Андреев