Доживотен затвор за руския войник, убил цивилен в Украйна
23 май 2022
Руският войник, който призна, че е застрелял цивилен мъж в Украйна, беше осъден на доживотен затвор от съда в Киев. Това е първата присъда за военни престъпления, извършени от руските военни в Украйна.
Реклама
Руски войник беше осъден на доживотен затвор в първия процес за военни престъпления в Украйна. Съдът в Киев намери 21-годишния танкист за виновен по обвиненията, че е застрелял 62-годишен цивилен в Сумска област. Това е първото дело за престъпления, извършени по време на руската инвазия в Украйна.
Според съда престъплението е било извършено на 28 февруари в село Чупахивка, на около 60 км югоизточно от град Суми. Според украинските следователи конвоят на руския войник е бил нападнат и отблъснат преди това.
21-годишният мъж от Сибир направи самопризнания. Неговият началник му е наредил да застреля украинеца, защото говорел по мобилния си телефон. Казал, че може цивилният да докладва за местоположението на руските военни на украинските войски. Застрелял го в главата, казва войникът.
Войникът поиска прошка
По време на заседанието войникът поиска прошка от вдовицата на убития от него украинец. "Разкайвам се. Разкайвам се много. Не отказах да го направя и затова съм готов да понеса каквото и да е наказание”, каза той.
Присъдата все още не е окончателна - адвокатът на обвиняемия казва, че ще я обжалва. Той настоява за оправдателна присъда, защото войникът е извършил престъплението по заповед и не е бил подготвен за "жестоките военни сблъсъци” и масовите жертви на руската армия.
Осъденият може да бъде разменен
Малко преди обявяването на присъдата, от Кремъл заявиха, че Москва търси начини да помогне на обвиняемите. "Разбира се, че сме загрижени за съдбата на нашия съгражданин", заяви говорителят на Кремъл Дмитрий Песков пред руската информационна агенция "Интерфакс”.
Украинският "град герой": как изглежда Ирпен след изтеглянето на руснаците
Ирпен беше обявен от украинския президент Володимир Зеленски за "град герой". Той понесе основната част от ракетните удари при отбраната на украинската столица Киев. Вижте как изглежда Ирпен днес:
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Мостът, който спаси Киев
Мостът над река Ирпен, взривен от украинските военни, попречи на руските нашественици да стигнат до Киев. Именно под това съоръжение се криеха много от местните жители по време на евакуацията, бягайки от вражеския обстрел. В момента успоредно на моста е изграден временен прелез. Повредената част от моста ще бъде демонтирана и заменена с нова.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Автомобилите на много хора са унищожени
Много хора бяха принудени да оставят колите си край разрушения мост и да продължат пътя си пеша. Градските власти прибраха изоставените автомобили и призоваха техните собственици да си ги вземат. Много лични автомобили, паркирани пред жилищните сгради, са сериозно пострадали от бомбардировките.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Жилищният комплекс "Комфортен дом" в разруха
Уютни апартаменти в курортен град в непосредствена близост до мегаполиса, чист въздух, борова гора, европейски стандарт на живот на ниски цени - това привличаше много купувачи на жилища в Ирпен. Руската агресия превърна жилищата в Ирпен в смъртоносни руини. На снимката: обява за продажба на апартаменти в един от новите Ирпенски жилищни комплекси "Комфортен дом".
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Щети за около 1 милиард долара
По оценка на властите в Ирпен за възстановяването на разрушения жилищен фонд и градската инфраструктура ще са необходими не по-малко от 1 милиард долара. В града вече се връщат някои от жителите му, избягали от бомбардировките. Те се опитват да оценят състоянието на жилищата и имуществото си. Мъжът на снимката казва пред ДВ, че не вярва домът му в тази сграда някога да бъде възстановен.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
3/4 от жилищния фонд са разрушени
По данни на сателитния център на ООН Unosat от 31 март, по време на окупацията на Ирпен руските войски са повредили най-малко 1060 жилищни сгради и социални инфраструктурни обекти. Това са 71% от всички сгради в Ирпен, 115 от които са напълно разрушени, 698 - в значителна степен, а други 187 - частично. Освен това сериозно са били обстрелвани и четири училищни сгради и три здравни заведения.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Хуманитарна катастрофа, продължила 3 седмици
Голяма част от жените и децата бяха успешно евакуирани от Ирпен. Останалите бяха оставени без храна, вода, ток, отопление и комуникационни канали - напълно откъснати от света. По данни на очевидци, руските войници не разрешавали на местните хора да напускат домовете си или да излизат от бомбоубежищата. На снимката: това е останало от опожарения много популярен доскоро търговски център "Жираф".
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Ирпен е атакуван още от първия ден на войната
Тази къща е първата сграда в Ирпен на входа откъм Буча, откъдето руснаците атакуваха още в първия ден на войната, започнала на 24 февруари. Именно тук нашествениците бяха спрени от силите на местната териториална отбрана. Според украинските военни руската армия така и не е успяла да превземе целия град. До окончателното освобождаване на Ирпен на 28 март са водени ожесточени улични боеве.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Опожарени жилища
Григорий е живял в последната къща на улица "Съборна" заедно с жена си и дъщеря им, както и с още две семейства - тези на двамата му племенници. Сега се е върнал да огледа пораженията по напълно изгорелия им дом. На третия ден след неуспешния опит да пробият отбраната на Ирпен руските войници подпалили покрива на сградата, която впоследствие изгоряла до основи.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
Без жилище и имущество
"Още при първите експлозии цялата къща започна да се тресе, от тавана изпопадаха полилеите. Огънят унищожи всичко, което бяхме изградили през последните 20 години. Сега останахме без нищо", казва Григорий. Зад него се виждат ръждясалите останки от хладилник и уреди в някогашната кухня.
Снимка: Oleksandr Sawytsky/DW
"Да се предадем на руснаците? Никога!"
Людмила, съпругата на Григорий, със сълзи в очите разглежда останките от изгорелия им дом. Тя категорично отхвърля предположението, че са можели да спасят жилището си, ако се бяха предали доброволно. "На кого да се предадем - на руснаците ли? Мъжът ми е на 65 години и продължава да е активен участник в местната отбрана. Самата аз бих грабнала оръжие, ако можех да ходя без патерици", уверява тя.