Книгата на журналиста Джан Антонио Стела отпреди 6 години предизвика цял скандал. В "La Casta" /Кастата/ той описваше привилегиите и самодоволството на италианските политици, изнасяйки всевъзможни примери: за поддръжката на президентския дворец на хълма Квиринал, която струва четири пъти по-скъпо от тази на Бъкингамския дворец в Лондон, за луксозните депутатски командировки, за неизброимите лимузини с шофьори, които се ползват от службата на министър-председателя за щяло и нещяло и т.н.

Оттогава насам "кастата" е нарицателно за разхищенията, престъпното забогатяване и изолирането на управляващата класа в Италия от социалната действителност. Според самия автор нищо не се е променило в страната от 2007 насам - т.е. от издаването на книгата до днес. Разходите на регионалния парламент в Лациум например са се повишили с цели 36 процента! Безброй скандали имаше и през последната година, включително за злоупотреби с партийни финанси.

Мнозина депутати и до днес явно не са схванали кому са длъжни да служат, защото получават нерегламентирани доходи от всевъзможни допълнителни служби. Все пак, явно има някакъв ефект от книгата на Стела. Най-малкото този, че обществото е вече по-чувствително към цялата проблематика.

Недоволството изкара нови звезди на политическия небосклон

Огромното недоволство от утвърдените италиански партии в момента предизвиква прилив на симпатии към политическите "аутсайдери" като комика Бепе Грило, който основа движението си "Пет звезди" преди три години с обещанието да се пребори с корумпираните утвърдени политически партии. Неговата партия вероятно ще извлече ползи от очаквания протестен вот на мнозина избиратели.

Не е изключено тя да стане трета по сила партия, събирайки 15 до 20% от гласовете. Макар самият Грило да е демагог и популист, даването на глас в негова полза би имало поне едно предимство: това няма да е глас в полза на дясноекстремистките партии. А и появата на Грило накара всички, вкл. и Берлускони да заговорят за разходите в политиката.

Политическите наблюдатели не очакват, впрочем, ситуацията в Италия да се стабилизира и след изборите. А в зависимост от това, кой ще спечели вота, не е изключено, резултатите от едногодишната работа на кабинета на Марио Монти бързо да се изпарят. Особено, ако "Кастата" отново се заеме с обичайното си занимание: да мисли само за себе си, а не за гражданите.

АГ, ДПА, ДР, ЩТ, Редактор: Б. Узунова